Определение № 632 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11792/2025 г.

Образувано е по жалба на А. Е. Д. срещу Забележка, съдържаща се в т. 2 от част „Забележка“ в Списък на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, приет с Решение № РД-НС-04-12/10.02.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК. При извършената служебна проверка Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че подадената жалба не му е родово подсъдна предвид следните съображения: С разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 1 от АПК е предвидено, че на Върховния административен съд са подсъдни оспорвания на подзаконови нормативни актове, освен тези на общинските съвети. В конкретния случай се оспорва „Забележка“ съдържаща се в Списък със заболявания, приет с решение на Надзорния съвет на НЗОК, като този акт няма белезите на подзаконов нормативен акт, за да е подсъден на ВАС. Видно е, че решението е издадено на основание чл. 15, ал. 1, т. 12 и чл. 45, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване. В първата норма са изброени задълженията на Надзорния съвет на НЗОК, като в т. 12 е посочено, че този орган приема решения за определяне на списъка на заболяванията по чл. 45, ал. 3 от с.з. по предложение на управителя. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗО е посочено, че медицинската помощ по ал. 1 от с.з. се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, с наредба на министъра на здравеопазването. В ал. 3 е прието, че с наредбата по ал. 2 се уреждат и критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, а в ал. 4 - че списъкът на заболяванията по ал. 3 се определя с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно критериите, определени в наредбата по ал. 2, което се обнародва в "Държавен вестник". По своята същност подзаконовите актове са нормативни такива, като в чл. 1аот Закона за нормативните актове е дадено и легално определение - нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Изрично в чл. 6 и чл. 7 са изброени видовете подзаконови актове – постановления, правилници, наредби и инструкции. Подзаконовите нормативни административни актове се издават по прилагане на закон. В конкретния случай оспорваната „Забележка“ към Списъка със заболявания, приет с решение на Надзорния съвет на НЗОК не попада в обхвата на чл. 132, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като няма белезите на нормативен акт, предвид и нормата на чл. 75, ал. 1 от АПК. Изрично както в нормата на чл. 76, ал. 1 от АПК, така и в чл. 2, ал. 1 от ЗНА е посочено, че нормативния акт се издава само от овластени от Конституцията или от закон органи, като Надзорния съвет на НЗОК не е един от тези органи. Предвид горното, оспорването не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК и не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на съответния административен съд съгласно чл. 132, ал. 1 АПК. Тъй като подателят на жалбата е с посочен адрес в гр. София, а и органа издал акта също е със седалище в гр. София, то като местно подсъден се явява Административен съд София – град. По изложените съображения, образуваното съдебно производство следва да се прекрати и по правилата на родовата и местната подсъдност жалбата да се изпрати за разглеждане на Административен съд София -град. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,