Определение № 1255 от 24.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 691/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Ц. П. против определение № 817/09.12.2024 г. по ч.т.д.№ 894/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 138/30.09.2024г. по т.д.№ 33/2023г. на Окръжен съд - Монтана. С потвърденото определение е прекратено производството по предявен от касатора против СЛРД „Огоста“ иск, с правно основание чл. 25, ал. 4 вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ, за отмяна на взетите от Общото събрание на Сдружението от 24.11.2022г. решения, поради предявяване на иска след изтичане на преклузивния едномесечен срок от узнаването им. Касаторът оспорва правилността на въззивното определение, като се позовава на съществени процесуални нарушения на въззивния съд – непроизнасяне по всички негови доводи и възражения и несъобразяване на всички доказателства по делото, немотивиране съображенията за некредитиране показанията на част от разпитаните свидетели, респ. неотчетена заинтересованост на друга част от разпитаните свидетели, с чиито показания е мотивиран решаващия извод за просрочие на исковата молба. Страната счита, че, с оглед установените по делото факти, правните изводи на съда за последиците от същите са необосновани – в разрив с правилата на формалната логика, а и в противоречие със закона. Акцентира на: 1/ Превратно възприети показания на св. П. - за обстоятелства, каквито същият не е споделил и конкретно „ че е подал молба за членство в риболовна дружинка„ на 31.03.2023 г., по повод което е пребивавал на тази дата в офиса на Сдружението – ответник; 2/ кредитиране - като доказателство за получено на 31.03.2023 г. от ищеца копие от протокола от ОС на 24.11.2022г. - показанията на свидетеля К., въпреки че за този факт същите не се подкрепят от никое друго доказателство по делото; 3/ необоснованост на извода на съда, че показанията на св. С. са в противоречие с показанията на св. К., но показанията на св К. кореспондират с показанията на св. П.; 4/ необсъдени показания на св. Ц.; 5/ липса на коментар относно първоначално въведените от ответника три възможни дати на узнаване от ищеца, без събрани доказателства за първите две – непосредствено след провеждане на събранието и на 19.01.2023 г.; 6/ неотчетената уклончивост и пестеливост на показанията на св. Д., предвид които съдът не е следвало да ги зачете; 7/ ирелевантност на обстоятелството, че ищецът – на 31.03.2023г. – е подал молба за членство в друг Рибарски клуб и съпровождаща я декларация за разрешаванен достъп до личните му данни, доколкото няма пречка едно лице да членува в повече от един рибарски клуба, доколкото такива се сформират и съобразно вида риболов и обективно са формирани към Сдружението, видно от партидата му в ТР; 8/ отказ на съда да съобрази факта, че в един и същи ден – 31.03.2023 г., в който се твърди, че ищецът е получил копие от протокола на ОС, на друго лице – св. П. – е отказано предоставянето му „ поради наличието на правила „, каквито би следвало да се спазят и за ищеца; 9/ ирелевантност на датата, поставена върху представения от ищеца с исковата молба протокол от ОС на 24.11.2022г.; 10/ неотчетено от съда противоречие между показанията на св. К. от една страна и тези на св. И. и св. П. от друга. Ответната страна – СЛРД „Огоста„ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиран правен въпрос. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът е предявил иска по чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ГПК на 24.11.2023 г., в последния ден от максимално допустимия едногодишен преклузивен срок от провеждане на ОС, чиито решения атакува, като твърди / молба вх. № 4427/4442 от 04.12.2023 г. /, че е узнал за същото две седмици по-рано, спрямо предявяването на иска / т.е. около 10 ноември 2023 г. /, в разговори с членове на Сдружението – С. С. и С. С., посетили го в дома му в [населено място] и оплакали се, че срещу тях от новоизбрания Управителен съвет е стартирана процедура за „заличаването“ и „ изключването „ им, като членове на Сдружението. При тази среща двамата споделили с ищеца и факта, че на ОС от 24.11.2022 г. бил „заличен“ и Риболовен клуб „Огоста„, съответно членовете му, какъвто е и ищецът. Посетилите го лица го попитали няма ли да защити правата на 400 члена на Риболовния клуб, бидейки дългогодишен бивш Председател на Клуба. Ищецът твърди, че след този разговор се свързал с други членове на Сдружението, от които получил и нужните материали по дневния ред. Не споделя конкретни обстоятелства за снабдяването си – дата и лице - с копие от протокола от ОС. Представеното с исковата молба копие е с вписан в горната му част изх. № 26 и дата – 6 април 2023 г.. Ответникът е оспорил предявяването на иска в едномесечния срок от узнаване за проведеното събрание, за което паралелно твърди да се е случило неколкократно: а/ непосредствено след провеждане на събранието; б/ на 19.01.2023г. / след съдебно заседание по т.д.№ 59/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, на което ищецът присъствал и след което, в офиса на Сдружението, Председателят С. С. му е прочел протокола от ОС на 24.11.2022 г. / и в/ на 31.03.2023г. – при лично явяване в офиса на Сдруението, с искане да му бъде заверена членската карна и след отказ за това, му е прочетен отново протокола от ОС на 24.11.2023 г., като му е предоставено и копие от същия. Именно предвид узнаване за заличаването на РК „Огоста „ с решение от това ОС, на който клуб ищецът бил член, същият подал молба за приемане в Риболовна дружина „КСР – Огоста „ - [населено място], ведно с декларация – разрешение на Сдружението да оперира с личните му данни. Тези молба и декларация, от дата 31.03.2023г., са представени по делото и не са оспорени за автентичност от ищеца. За установяване твърдяното от ищеца узнаване са разпитани свидетелите Ц. и С.. Св. Ц. / „ изключен „ от Сдружението и обжалващ решението за изключването си / твърди, че в края на м. ноември 2023г. самият ищец го посетил и го известил за „заличаването“ на РК „Огоста„, показвайки му и протокола от ОС на 24.11.2022г.. Св. С. / също с предложение на УС за „ изключването му „ като член на Сдружението / в показанията си не сочи конкретна дата, на която сам е узнал за заличаването на РК „Огоста „, респ. за ОС от 24.11.2022г., но твърди, че посетил ищеца, уведомявайки го за провеждането му. Сочи момент на узнаването „ранната есен на 2022 г. - 2023 г.“. Показанията на разпитаните като свидетели Ц. и Л. не съдържат, относими към факта на узнаване от ищеца за взетите решения от ОС на 24.11.2022г., сведения. Св. К. - бивш член на Контролния съвет и настоящ член на УС на Сдружението – твърди ,че на 31.03.2023 г. / в последния възможен ден за заверка на членските карти, без налагане на санкция / имал среща на УС в офиса на Сдружението. Излизайки в коридора забелязал ищеца и го попитал за повода. Последният споделил, че идва да завери членската си карта. Тогава свидетелят лично го уведомил за „изключването „ на РК „Огоста„ на ОС на Сдружението „от миналата година„, както и че поради това членската му карта „ не важи„, като му предоставил и свое копие от протокола за събранието. Ищецът / сочен от свидетелите с бащиното си име Ц. / попитал как може да стане член на Сдружението. Тогава К. влязъл при касиерката на Сдружението, взел формуляр и от молба за членство и декларация, предоставил ги на ищеца, който ги попълнил и подал. След разпита на горепосочените свидетели ищецът е поискал разпит на св. П., представяйки изходяща от същия молба от 31.03.2023 г. до Председателя и членовете на УС на Сдружението, с искане за снабдяване с копие от Протокола от ОС на 24.11.2022г. и първа страница от полученото такова - идентично с първата страница на представеното от ищеца, с ръкописно изписани над печатния текст на същата страница – „изх. № 26 от 06.04.2023г.“. Разпита на свидетеля се претендира за установяване на “новоузнато от ищеца обстоятелство“, че към 31.03.2023г. такъв протокол не е бил изготвен / не е съществувал /, поради което е било отказано връчването му на свидетеля П. на 31.03.2023г., респ. е получил такова едва на 06.04.2023г.. Разпитан, св. П. / също в съдебни спорове със Сдружението ответник / твърди, че на 31.03.2023г. подал молбата за копие от протокола от 24.11.2022г., ведно с друг документ - протокол за проведено ловно-рибарско мероприятие. При подаването им, в офиса на служителката Ц. И. / разпитана като свидетел на ответника /, влязъл ищеца Ц. и поискал да му се завери риболовния билет. Служителката го уведомила, че има нови правила и го помолила да изчака отвън и той излязъл. Свидетелят потвърждава, че К. също бил там, в офиса на служителката И. и разгледал подадените от свидетеля документи. Свидетелят твърди, че му било отказано копие от протокола, тъй като „ не е готов в момента„, като го получил на 06.04.2023г.. Когато излязъл в коридора Ц. още бил там. Свидетелят П. споделя, че на заседание на УС / без конкретна дата и твърдяна връзка с процесното ОС от 24.11.2022г. / Д. К. си признал, че е скъсал обява за предстоящо събрание - обстоятелство, което св. К. в показанията си отрича. Св. Д. твърди, че на 19.01.2023г. / свързвайки датата с организирано празнуване на Ивановден /, в собствения му кабинет били ищецът Ц. и С. С., като последният четял на Ц. протокол от ОС, дал му и копие. Свидетелят не дава подробности за темата на водения между двамата разговор, освен че бил във връзка с първото дело срещу Сдружението и касаел протокол от Общо събрание, на което ищецът бил изключен. Като причина за общите си и непълни показания свидетелят сочи, че не е имал за цел да проследи разговора в пълнота, тъй като не обича да се бърка в чужди работи. Св. И., работеща като „касиер-счетоводител“ в Сдружението от 01.08.2022г., потвърждава, че св. П. е идвал през пролетта на 2023 г. за препис от протокол от ОС на 24.11.2022 г., в последния ден от срока за заверка на членските книжки и за плащане на членския внос без санкция – 31.03.2023г.. Твърди, че по принцип срокът за отговор на всички молби е 14-дневен, като към 31.03.2023 г. протоколът от ОС е бил изготвен, но не е могла да даде копие без предварително разрешение по молбата от Председателя на Сдружението. Само поради тази причина свидетелката твърди, че П. не е получил копие от протокола на 31.03.2023г.. От заявеното, при допуснатата между П. и И. очна ставка, не е констатирано противоречие в дадените отново и вече дадените показания на някой от двамата. Напротив, св. П. посочва че разбрал отказа на И. като основан на неизготвен изобщо протокол от ОС, докато св. И. се позовава на обстоятелството, че функцията й по начало не предполага знание за съществуването на протокола и по конкретната молба на П. е била оторизирана единствено да я входира и подаде, за разрешение от управителните органи. Св. И. твърди, че ищецът посетил офиса началните месеци на 2023г., за да плати членския си внос за същата година. Показал членската си карта, но свидетелката била информирана от ръководството на Сдружението, че членски карти на Риболовен клуб „Огоста„ не могат да бъдат презаверявани. Св. К. присъствал в съседна стая и свидетелката го повикала да съдействие. След проведен разговор в коридора, К. и ищецът влезли при И., поискали молба – заявление по образец за членство в новосформирания „Клуб по спортен риборов – Огоста„ към Сдружението и декларация за разрешаване достъп до личните му данни, които формуляри Ц. получил, попълнил и подал. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото, поради подаване на исковата молба след изтичане на преклузивния едномесечен срок от узнаване за взетите решения, въззивният съд е формирал решаващ извод за безспорно доказано по делото узнаване от ищеца на датата 31.03.2023г. Съдът е приел, че показанията на св. С. / разпитан по начало за установяване момента на узнаване решенията на ОС от 24.11.2022 г., така както се твърди от ищеца – две седмици по-рано спрямо подаване на исковата молба или около 10 ноември 2023г. / противоречат на показанията на св.К., възпроизвеждайки съдържанието на последните. В какво се състои противоречието, след като всеки от свидетелите сочи различни обстоятелства, към различен момент и обективно не съществува пречка да са се реализирали и поотделно, съдът не е посочил. Насетне е посочил, че показанията на св. К. се подкрепят от тези на св. П., досежно факта, че на 31.03.2023 г., когато самият П. е посетил офиса на Сдружението, там бил и ищецът, за да завери членската си карта. Не са възпроизведени показания на П. със съдържание, отнасящо се до извършените от ищеца действия и свързаното с тях поведение на К. и касиер-счетоводителя И.. Показанията на последната са възприети в потвърждение на факта, че към 31.03.2023г. протокола от ОС на 24.11.2022г. е бил изготвен. Този факт съдът е потвърдил и чрез справка по партидата на Сдружението в ТРРЮЛНЦ, при която е установил, че със заявление вх. № 20230227161116 / т.е. от 27.02.2023 г./за вписване промени в Устава, приети на ОС от 24.11.2022 г./, е подаден и препис от спорния протокол. Предвид взаимната им подкрепеност ,вкл. от представените по делото, изходящи от ищеца молба – заявление за членство в „КСР – Огоста„, декларация за разрешен достъп до лични данни и представения протокол с изходящ номер от 06.04.2023 г.,приложен от самия ищец към исковата молба, съдът е кредитирал за достоверни показанията на К., П. и И.. Изрично съдът е коментирал, че отношенията на някои от свидетелите / К., И. / с ответника, не задължават съда да игнорира напълно показанията им, а единствено те да бъдат преценени с резервата по чл. 172 ГПК, в съответствие с всички доказателства по делото, като се съобразява възможната им заинтересованост. Въззивният съд е посочил, че необсъждането на твърдението на ответника за „трикратно узнаване „ от ищеца за взетите решения, не е от естество да опорочи правния резултат, при безспорно приетото за установено узнаване на 31.03.2023г., достатъчно да обоснове решаващия извод за недопустимост на производството. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, в производство по обжалване определенията на първоинстанционния съд ? – допълнителният селективен критерий се обосновава с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 2; 2/ Следва ли въззивният съд, при разрешаване на спора да разгледа всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства, относими към спора, поотделно и в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни, а други отхвърля, с оглед чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.12 ГПК; Следва ли съдът при осъществяване на тази си дейност да спазва правилата на формалната и правна логика ? – допълнителният селективен критерий се обосновава с преждепосочените ТР, но и с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по гр.д.№ 4040/2020г. на ІV г.о., гр.д. 2113/2016г. и гр.д.№ 1854/2020г. на І г.о., т.д.№ 674/2014г., т.д.№ 1106/2010г. и т.д.№ 1544/2014г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ Как следва да се обсъждат свидетелските показания, как да се преценяват противоречиви показания и следва ли съдът, респ. как, да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК ? – и по този въпрос допълнителният селективен критерий се обосновава с посочените две ТР, както и с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по гр.д.№ 2113/2016 г. на І г.о. и гр.д.№ 3244/2016 г. на ІV г.о. на ВКС. Въззивният съд не е отказал да се произнесе, по значими за решаващия си извод за недопустимост на иска факти и обстоятелства, позовавайки се на ограничението на чл. 269, пр. второ ГПК. Само в такава хипотеза първият въпрос, относим към съществено процесуално нарушение от вида - отказ за произнасяне, мотивиран с некореспондиращ на предмета му изричен въззивен довод - би удовлетворил общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, поради което коментар на допълнителния такъв е излишен. Третият от въпросите, в една част не позволява даването на обобщен и общоважим отговор по приложението на правна норма или правен принцип, независимо от съдържанието на събраните свидетелски показания и конкретните обстоятелства по спора, изискващи съобразяване с резервата на чл. 172 ГПК. От друга страна въззивният съд не е отказал, а напротив – изрично се е позовал на задължението си, съгласно чл. 172 ГПК, като е обосновал извод за обективност на показанията на К., И. и П., предвид кореспондиране на заявеното от същите с други – писмени - доказателства по делото, както и взаимната им непротиворечивост, макар за обстоятелства, различни от значимия за решаващия извод факт – за узнаване от ищеца решенията на ОС от 24.11.2022г. на 30.03.2023г., за който факт действително свидетелства единствено К.. Въззивният съд, обаче, не е формирал извод, че показанията на И. и П. свидетелстват за този именно факт, но че в останалата си част - относно обстоятелствата, при които св. К. твърди узнаването - същите / вкл. тези на П., като свидетел на ищеца / не си противоречат, а и се подкрепят от писмени доказателства по делото и публично известни факти / данни от ТР /. Следователно, третият формулиран въпрос в първата си част е по същество фактологичен и като такъв не удовлетворява критериите за правен въпрос, по смисъла на задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Във втората си част, като относим към процесуалните задължения на всеки съд, при анализ и оценка на свидетелските показания, удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Посочените две ТР са неотносими към приложението на чл. 172 ГПК, а процедирането на въззивния съд не е в разрив с разрешенията в посочената практика на ВКС. Така, в унисон с приетото в решение по гр.д.№ 3244/2016 г. на ІV г.о. на ВКС, въззивният съд е съобразил всички относими към преценката за допустимост на предявения иск доказателства – гласни и писмени, като гласните е преценил по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля, според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. В посоченото решение е прието, че при преценка на гласните доказателства / при това в хипотеза на две групи противоречиви свидетелски показания за един и същ релевантен факт, каквито в настоящия случай въззивният съд не е констатирал / се вземат предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, примерно изброени в решението като: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към съответния момент, физиологични особености – зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да каже истината. Насетне в решението, отново в хипотеза на установимо противоречие в показанията на свидетелите относно общия релевантен факт, касационният състав е посочил задължение за съда да съобрази дали осъществяването на релевантните факти е възприето от свидетелите едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. Посочено е ,че законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица, за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му.Съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено. Съдът не може да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства. Както се посочи по-горе, съдът не е отказал да обсъди, относими към факта на узнаване от ищеца за решенията на ОС от 24.11.2022 г., обстоятелства: не са такива показанията на св. Ц. и св. Л., нито факта за твърдяно от ответника осведомяване на ищеца за тези решения и предходно, спрямо 30.03.2023г., с чиято ирелевантност изрично е мотивиран отказа да бъдат коментирани. По начало, никое от събраните доказателства, освен показанията на св. К., не установява пряко този релевантен факт, но обективността на същите съдът е преценил в съответствие с приетото в цитираното решение на ІV г.о. на ВКС – доколкото относно обстоятелствата, при които свидетелят е възприел съответния факт, показанията му се подкрепят и от други доказателства по делото. Впрочем, на жалбоподателя – ищец убягва значимия факт, че всеки от посочените от него свидетели е подлежал на идентична преценка за обективност, съгласно чл. 172 ГПК, предвид данни за възможната им предубеденост, като намиращи се в конфликт със Сдружението. Нещо повече, в тежест именно на ищеца е било главно и пълно доказване узнаването на дата, спрямо която предявеният иск попада в рамките на преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ и което не е сторено с показанията на свидетелите Ц. и С., възпроизведени по-горе. Тези на св.Ц. са изцяло неотносими към момента на узнаване от самия ищец, а тези на св. С. са в противоречие с твърденията на ищеца - за узнаване на решенията около две седмици преди подаване на исковата молба, т.е. около 10 ноември 2022 г., който момент не може да се квалифицира като „ранна есен„, при несигурност и в посочената от св. С. година. Мотивите на въззивното определение не са в противоречие и с относимата към въпроса част от решение по гр.д.№ 2113/2016 г. на І г.о. на ВКС: съобразени са всички доказателства, относими към преценка за допустимостта на иска, като за останалите - по съществото на спора съдът не е бил длъжен да изложи обстоятелства. В съответствие с приетото в относимата част от цитираното решение, съдът е анализирал съдържанието на доказателствата и обосновал извода си за кредитиране показанията на св. К.. Допуснати пропуски, упоменати в изложението по – горе / като липсата на коментар за недоказаност на твърдението на самия ищец, за начина и момента на узнаване на решенията / са единствено за обстоятелства, съобразяването на които би било само в ущърб на жалбоподателя – ищец, т.е. не би било от естество да промени правния резултат, а единствено да подкрепи правилността на постановения. Самият жалбоподател не посочва ония – обективни и взаимно подкрепящи се доказателства, от които е изобщо установима друга дата, още повече ползваща го, на узнаване решенията на ОС от 24.11.2022 г., които съдът да е бил длъжен да прецени, предвид противоречието им с друга група доказателства по делото / конкретно с показанията на св. К. /, в съответствие с дадените в решенията по гр.д. № 3244/2016 г. на І. г.о. и гр.д.№ 2113/2016 г. на І г .о. на ВКС, указания, в частност и по приложението на чл. 172 ГПК. По същите съображения не може да се приеме за удовлетворяващ общия селективен критерий и втория от формулираните въпроси, в първата му част: нито е посочено в частната въззивна жалба, нито е обективно установимо по делото, доказателство в подкрепа на тезата на ищеца, за узнаване около 10.11.2023г., който факт е бил релевантен за решаващата преценка за допустимост на иска и по който въззивният съд би дължал произнасяне, с анализ на относимите към същия доказателства, в случай на противоречащи му факти и доказателства за узнаване в поддържан от ответника по-ранен момент. Такива противопоставими групи факти и доказателства за същите липсват, за да би дължал съдът преценка и мотиви коя от двете групи и защо кредитира. Не се сочат и от жалбоподателя, който единствено атакува кредитирането на доказателствата в подкрепа на тезата на ответника, но забравя собственото си задължение за доказване абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Така вторият му въпрос, в първата си част, не кореспондира със съдържанието на защитата му в настоящата инстанция. Като относим към порока“ необоснованост“ на правните изводи на съда - поради обвързване на приет за установен по делото факт с несъответни му, с оглед принципите на формалната логика, правни последици - във втората си част въпросът също не кореспондира с касационен довод за неправилност на това основание. Видно е, че страната възприема като „необоснованост„ друг порок, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК - немотивираност на въззивния акт, в разрив със задълженията на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, като „ съществено нарушение на съдопроизводствените правила“. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение