Определение № 2512 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 438/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. С. В., в качеството му на частен съдебен изпълнител с peг. № 918, с район на действие Окръжен съд – Смолян, чрез пълномощник адв. В. Р. от АК-С. срещу въззивно решение № 197/09.10.2024 г. по гр. д. №195/2024 г. на Окръжен съд- Смолян, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 17/24.01.2024 г. по гр.д. № 502/2021 г. на Районен съд – Смолян, и като краен резултат касаторът е осъден на основание чл. 441, ал. 1, изр.първо, вр. ал. 2 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД да заплати на „Дюлгер“ ООД, [населено място], обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия по налагане на обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнително дело № 289/2020 г. по описа на ЧСИ В., както следва: сумата 677,45 лв., за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № [ЕГН] от 10.11.2020 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 14 750,86 лв. за периода 10.12.2020 г. - 16.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 3 604,65 лв., за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № [ЕГН] от 25.11.2020 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 193 666,97 лв. за периода 25.12.2020 г. - 01.03.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 586,78 лв., за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № [ЕГН] от 25.11.2020 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 31 526,08 лв. за периода 25.12.2020 г. - 01.03.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 1 742, 41 лв., за причинени вреди от запор на банковата сметка на „Дюлгер“ ООД в „УниКредит Булбанк“ АД, съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 40 179, 49 лв. за периода 11.12.2020 г. - 16.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. до окончателното й изплащане; и сумата 632,33 лв., за причинени вреди от запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по Данъчна фактура №[ЕИК] от 31.01.2021 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 21 473, 54 лв. за периода 31.01.2021 г. - 16.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. до окончателното й изплащане. При проверката относно допустимостта на производството съдът констатира, че по отношение на членовете на състава са налице основания за отвод по чл.22 ал.1 т.6 ГПК. Това е такава, доколкото сегашното производство е с предмет разглеждане иск предявен на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ за отговорност от вреди настъпили вследствие неправомерни действия на ЧСИ с peг. № 918, с район на действие Окръжен съд – Смолян по налагане на обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнително дело № 289/2020 г., като съдът по деликтния иск е длъжен да прецени процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Същевременно настоящият състав вече е постановил решение № 50205/23.11.2022 г. по гр. д. № 941/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което в производство по реда на чл. 73 ЗЧСИ е формирал становище по същество по фактите относно действията на ЧСИ В. по горепосоченото изпълнително дело и това може да породи основателно съмнение в безпристрастността на състава. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.