Определение № 4854 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл., във връзка с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Запрянов, чрез адв. Бойчев срещу Разпореждане № 2747/14.03.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. дело № 2407/2024 г., в частта му, в която е отхвърлено искане вх. № 9274/07.03.2024 г. на П. Запрянов да се издаде акт по чл. 250, ал. 1 АПК за преустановяване на разгласяването на личните данни на П. Запрянов – три имена, ЕГН, адрес, СУМПС, публикувани в Държавен вестник бр. 107 от 29.12.2023 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на процесуалния закон. Излага подробни съображения, че разпореждането е неразбираемо и вътрешно противоречиво, тъй като от една страна в мотивите се сочи, че исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а от друга страна с диспозитива на разпореждането е отхвърлено искането му с вх. № 9274/07.03.2024 г. Моли обжалваното разпореждане да се отмени и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност или недължимост на разноските на насрещните страни. Ответникът – Народно събрание на Република България, чрез главния секретар, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от частния жалбоподател. Ответникът – Върховен административен съд не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 254 АПК, независимо, че съдът е дал погрешни указания относно срока за обжалване, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане АССГ е приел, че производството по делото е било образувано по искова молба на П. Запрянов срещу Върховен административен съд (ВАС) и Народното събрание на Република България, с правно основание чл. 250 АПК, във вр. с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с искане за осъждане на ответниците да премахнат безусловно името му от Решение № 11214/16.11.2023 г. по адм. дело № 1245/2021 г. на ВАС публикувано в Държавен вестник бр.107 от 29.12.2023 г. Съдът е направил анализ на разпоредбите регламентиращи защитата срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията (чл.250 - 254 АПК). Приел, че искането на П. Запрянов е недопустимо за разглеждане. С диспозитива на разпореждането съдът е отхвърлил искането на П. Запрянов с вх. № 9274/07.03.2024 г. да издаде акт по чл. 250, ал. 1 АПК, за преустановяване на незаконосъобразни действия. Разпореждането е неправилно. Видно от съдържанието на оспореното разпореждане съдът е приел искането на П. Запрянов по чл.250 АПК за недопустимо, но не е изложил конкретни мотиви за този си извод. С диспозитива на разпореждането е отхвърлено искането на П. Запрянов за издаване на акт по чл. 250 АПК. Налице е пълно несъответствие между мотиви и диспозитив, т. е. липса на относими към правния резултат мотиви. Това препятства възможността за упражняване на адекватен съдебен контрол върху съдебния акт и води до необходимост от отмяната му като неправилен поради допуснати при издаването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното разпореждане следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по искане вх. № 9274/07.03.2024 г. на П. Запрянов в частта, в която е сезирал съда да издаде акт по чл. 250, ал. 1 АПК, за преустановяване на незаконосъобразни действия. Съдът, независимо, че е постановил отхвърлителен диспозитив, не е изразил становище по съществото на спора, поради което делото следва да се върне на същия състав на съда. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 236 АПК в производството по частни жалби, по претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение