Определение № 582 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4758/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П. като особен представител на ответника В. Х. срещу определение № 434 от 20.02.2013 г. по ч. гр. д. № 383 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната и жалба за изплащане на възнаграждение в по-висок от определения от Софийския градски съд размер. За да обоснове допускането на касационно обжалване, частният жалбоподател повдига въпроса дали при определяне размера на възнаграждението, дължимо на особения представител на ответника на разноски на ищеца в хипотезите на чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 от ГПК, съдът следва да се съобрази с минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този въпрос е поставен за разглеждане в т.6 на тълкувателно дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение