Решение № 1649 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9738/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Решение № 23735/09.07.2025г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело №1834/2024г., в частта, в която e отхвърлена жалбата на „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД против отказ на министъра на земеделието и храните по заявление с рег. № 70-5754/18.12.2023г. за издаване на заповед за отразяване на притежавани от жалбоподателя имоти като горска територия, обективиран в писмо с изх. № 70-493/19.02.2024г. Касаторът обжалва съдебното решение като въвежда твърдения за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество твърденията са, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, в съдебното решение присъстват формални мотиви от които не може да се установи действителната воля на съда, не е приложена по аналогия разпоредба от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), касаеща идентични случаи при идентична фактическа обстановка, нарушени са основни правни принципи и международни ангажименти на България, във връзка с опазването на горите. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато, че имотите на дружеството са възвърнали предназначението си за горска територия. Алтернативно моли за връщане на делото като преписка на административния орган със задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона. По изложени в съдебно заседание съображения поддържа касационната жалба. Представя писмени бележки и списък на разноските. Касаторът се представлява от адв. Лазарова. Ответникът по касация - министърът на земеделието и храните в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. По същество излага становище, че липсва подробна регламентация за обратна промяна на предназначението на земи, които преди това са били горска територия, но са сменили предназначението си. Счита, че не се изисква нарочен акт за обратна трансформация. Претендира разноски по делото. Ответникът по касация се представлява от юрк. Тодорова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед № РД-02-15-32 от 24 март 2014 г. на министъра на регионалното развитие, обн. ДВ, бр. 28 от 2014 г., е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план за обект "Преносен газопровод "Южен поток" на територията на Република България" - за част от общата дължина на газопровода на територията на област Варна, общини Варна, Белослав, Аврен, Провадия и Ветрино, включващ парцеларни планове (ПП) за трасето на газопровода, неговите технологични площадки и елементите на обслужващата техническа инфраструктура, план за застрояване (ПЗ) за "Компресорна станция "Варна" и приемен терминал "Паша дере" и ПЗ за "Възел за регулиране на газа "Провадия", с изключение на линейната част от газопровода. С Решение № 3-II-1/15.07.2014 г. на комисия в Изпълнителна агенция по горите, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 73, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5, чл. 77, ал. 1, ал. 2, ал. 3, чл. 78, ал. 1 и ал. 2, чл. 80, ал. 1 и ал. 2, чл. 86, ал. 5 от Закона за горите (ЗГ) и заявление, постъпило в ИАГ, за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии от „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД с инвестиционно предложение: за технологични площадки и довеждаща инфраструктура, представляващи част от обект "Газопровод "Южен поток – България", се променя предназначението на поземлени имоти в горска територия - частна държавна собственост, гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, с обща площ 358,551 дка, попадащи в района на дейност на "Североизточно държавно предприятие" ДП - Шумен, териториално поделение "Държавно горско стопанство Варна", представляващи проекти имоти с идентификатор, както следва: 1. 1. Поземлени имоти за инвестиционно намерение за площадки – наземни съоръжения /компресорни станции, кранови възли, система за катодна защита и др. съоръжения/ за промяна на предназначението им по реда на чл. 73, ал. 1, т. 1 ЗГ: ПИ с идентификатори 10135.5103.459, 10135.5103.460, 10135.5103.466, 10135.5103.470, 10135.5103.474, 10135.5103.475, 10135.5103.476, 10135.5103.481, 10135.5103.496, и 1. 2. Поземлени имоти за инвестиционно намерение за път за достъп, за промяна на предназначението им по реда на чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗГ: ПИ с идентификатори 10135.5103.456, 10135.5103.461, 10135.5103.464, 10135.5103.468, 10135.5103.473, 10135.5103.477, 10135.5103.478, 10135.5103.483. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.07.2014 г. между Министерството на земеделието и храните и „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД, дружеството е станало собственик на цитираните имоти. Издадено е Разрешение за строеж № РС-49 от 31.07.2014 г. на министъра на регионалното развитие, публикувано в ДВ, бр. 64/05.08.2014 г., с което е разрешено на „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД да извърши предвидените строителни и монтажни работи в съответствие с одобрените технически проекти, неразделна част от разрешението за строеж, за обект: Преносен газопровод „Южен поток“ на територията на Република България“, подобект I: "Приемен терминал "Паша дере" и компресорна станция "Варна", подобект II: "Път към приемен терминал и КС", с местонахождение: землището на гр. Варна, имоти с идентификатори 10135.5103.459, 10135.5103.466, 10135.5103.481, 10135.5103.470, 10135.5103.460, 10135.5103.461, 10135.5103.468, 10135.5103.483, 10135.5103.464 и 10135.5103.478. Първоинстанционният съд е установил, че по така издаденото разрешение за строеж не е започвало строителство, съответно не е бил съставян Акт 2 (Протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво) или документ по време на строителството. С писмо с вх. рег. № 70-2754/26.05.2023 г. от „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД до Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) е направено искане да предприемат съответните действия за отразяване в ИАГ, АГКК, съответната Областна дирекция земеделие и общински служби по земеделие на променения статут на гореописаните имоти - от урбанизирана територия на горски територии. Искането е аргументирано с чл. 78, ал. 3, т. 2 от ЗГ и обстоятелството, че строителство не е започнало. С писмо изх. № 70-5754/23.11.2023 г. от министъра на земеделието и храните до „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД жалбоподателят е уведомен за становището на органа, че поземлените имоти, собственост на дружеството, остават със статут на частна собственост, с оглед извършената покупко-продажба и настъпилата промяна в собствеността на поземлените имоти, като няма въведена правна регламентация по реда на ЗГ, по силата на която вследствие на загубване на правата, произтичащи от промяна на предназначението на даден имот за извършване на строителство, статутът на имота с обратна сила да се трансформира в горска територия - частна собственост. С писмо с рег. № 70-5754/18.12.2023 г. до министъра на земеделието и храните от „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД е направено искане да издаде заповед по чл. 79, ал. 9 ЗГ за отразяване на имотите, изброени в искане с вх. № 70-2754/26.05.2023 г., като горска територия, в случай че приеме, че не са налице основания за това, да разгледа искането /ведно с искане с вх. № 70-2754/26.05.2023 г./ като заявление по чл. 83, ал. 9 ЗГ за включването на недвижимите имоти като горски територии и да го препрати на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за изпълнение. Изложени са подробни съображения, че министърът на земеделието и храните е овластен от нормата на чл. 79, ал. 9 ЗГ да издаде заповед за отразяване на посочените в писмото имоти като горска територия. Последвало е издаване на оспореното писмо с изх. № 70-493/19.02.2024 г. на министъра на земеделието и храните, с което е отказано издаване на заповед за отразяване на притежавани от жалбоподателя имоти като горска територия. За да отхвърли жалбата срещу писмо с изх. № 70-493/19.02.2024 г. в тази му част АССГ е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при постановяването му ответният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и същото е съобразено с материалният закон. За да достигне до този извод АССГ е приел, че имотите са променили предназначението си преди „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД да ги придобие по силата на договора от 21.07.2014 г. Със заплащането на цената им е настъпил вещнопрехвърлителния ефект. Съдът е посочил, че с незапочването /неизпълнение/ на допуснатото строителство в преклузивния срок не се погасява придобито право на собственост, както и извършената промяна на предназначението на имота, а се погасява възможността да се упражни правото от неговия титуляр да се реализират предвидените строителни дейности, с оглед променения статут на имота от горска в урбанизирана територия. Според АССГ законодателно не е предвидена възможността за издаване на нарочен акт от компетентния административен орган - заповед за обратна трансформация на имота от урбанизирана в горска територия - собственост на дружеството, както е приел, че не е налице основание за прилагане по аналогия на нормите на ЗОЗЗ. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно и в пълнота е установил фактите, като по същите страните не спорят. Установено е, а и не се спори, че „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД е придобило гореописаните имоти като урбанизирана територия предвид, че процедурата по промяната на предназначението им от горска територия е предхождала договора за покупко-продажба. Именно с такова предназначение имотите фигурират в договор от 21.07.2014г. Не се спори също, а и от данните по делото се установява, че строителството по Разрешение за строеж № РС-49 от 31.07.2014 г. не е започнало, още по-малко да е реализирано. Пред административния орган са постъпили две заявления - с рег. № 70-2754/26.05.2023 г. и рег. № 70-5754/18.12.2023 г., с идентични искания – да бъде променено предназначението на поземлени имоти с последни цифри - 459, 466, 481, 470, 460, 461, 468, 483, 464 и 478, всички от кад. ид. 10135.5103, за които е издадено Разрешение за строеж № РС-49 от 31.07.2014 г., както и имоти с последни цифри 474, 475, 476, 496, 456, 473 и 477, всички от кад. ид. 10135.5103, за които не е издавано разрешение за строеж. Искано е от имоти с предназначение за урбанизирана територия да се промени на горска територия, каквито са били преди промяната им с Решение № 3-II-1/15.07.2014 г. на комисия в Изпълнителната агенция по горите. Като фактическо основание за исканата промяна е посочено, че строителството, заради което е променено предназначението на имотите, няма да бъде осъществено, а като правно такова чл. 78, ал. 3, т. 2 от ЗГ. Във второто заявление исканията на дружеството са доразвити при условията на алтернативност – произнасяне по чл. 79, ал. 9 във вр. с ал. 8 от ЗГ или чл. 83 от ЗГ, предвид получения отговор на заявлението от 26.05.2023 г. Административният орган в нарушение на административнопроизводствените правилата - чл. 35 и чл. 36 АПК и принципите на истинност и служебно начало - чл. 7 и чл. 9 АПК, не е установил действителното фактическо положение, а от там и относимите за случая факти и обстоятелства. Волята на касатора, подържана пред административния орган, последствие и пред съда, се свежда до това да бъде извършена обратна трансформация на имота от урбанизирана в горска територия, собственост на дружеството. Ответникът посочва, че това не може да стане, тъй като няма законова регламентация. Същият обаче е длъжен да установи какво е фактическото положение на място, т. е. какво е състоянието на имотите, които са предмет на заявлението – дали същите притежават характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 ЗГ, и ако това е така, да укаже на заявителя какво следва да предприеме, или самият орган да предприеме, за да може имотите да променят предназначението си и да са със статут горска територия. Административният орган не може да не даде разрешение на поставения му за разрешаване въпрос, изтъквайки съображения, че липсва законова норма, която да го задължава да промени предназначението на имотите. Ако не следва да издава заповед, както е посочено в оспорвания акт, органът следва да посочи как и по какъв ред имотите следва да придобият статут на горска територия или че следва да се считат за горска територия, ако както се посочи по-горе, тяхното фактическо състояние е такова. Административният орган има задължението при разглеждането и произнасянето си по подадените заявления рег. № 70-2754/26.05.2023 г. и рег. № 70-5754/18.12.2023 г. реално да приложи принципните положения в ЗГ – чл. 1 и при необходимост да приложи по аналогия нормативната уредба, уреждаща промяна на предназначението. Това следва от разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове и задължението му да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и да съдейства на заявителя за законосъобразно и справедливо разрешаване на въпроса предмет на производството. Глава II, раздел V от Закона за горите, изцяло е посветен на промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии. При необходимост по аналогия, тези текстове могат да се възприемат не само когато от горска територия се изважда имот, като му се променя предназначението, а и в обратния случай. Ако не е нужно изрично произнасяне с административен акт за промяна на предназначението на имотите, органът дължи изрични указания защо това е така, както и имотът с какъв статут е, след като мероприятието, за което е променен статутът, не е реализирано. Изясняване на статута на имотите – такива в горска територия или в урбанизирана територия, има значение за определяне на дължимите данъци и такси за имотите, видно от изложените от дружеството съображения при сезирането на административния орган. Именно заради дължимите данъци и такси жалбоподателят е поискал изясняване на статута на имотите му. Първостепенният съд изцяло е възприел тезата на министъра на земеделието и храните и не е отчел допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл основателни са касационните оплаквания на „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД за липса на реални мотиви в съдебния акт. Решаващият съд по същество е преразказал и тълкувал текстовете на чл. 73, ал. 1, чл. 78, ал. 1 и ал. 3, т. 2, чл. 79, ал. 9 във вр. с ал. 8 на Закона за горите, без да даде разрешение на поставения правен въпрос. Това е следствие от неустановяването от органа на относими за разрешаване на казуса факти и обстоятелства. Поради тази причина е безпредметно връщане на делото на съда за ново разглеждане. Какво е фактическото положение на имотите е въпрос, който следва да изследва административният орган и след това да се произнесе по заявлението, с което е сезиран. По изложените съображения обжалваното решение в частта, в която e отхвърлена жалбата на „ЮЖЕН ПОТОК БЪЛГАРИЯ“ АД против отказ, обективиран в писмо с изх. № 70-493/19.02.2024г. на министъра на земеделието и храните е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на административния орган като преписка за произнасяне съобразно дадените от касационния състав указания за тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдът следва да присъди разноските в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. Касационният жалбоподател е направил и доказал разноски в размер на 395 лв., от които 370 лв. държавна такса за касационна проверка на съдебното решение и 25 лв. държавна такса пред АССГ, предвид че АССГ частично е уважил жалбата му и вече му е присъдил разноски в размер на 25 лв. Превалутирани, на основание чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ, разноските в размер на 395 лева възлизат на 201,96 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение