Определение № 250 от 29.03.2023 г. на ВКС по д. № 2693/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена от „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален представител, молба за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело разпореждане № 1 от 17.01.2023 г., като се осъди Х. С. Н., подал касационната жалба срещу въззивното съдебно решение, да му заплати направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 627 лв. с ДДС. Ответникът по молбата – Х. С. Н. от [населено място], по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не е заявил становище. Съдията – докладчик, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата за допълване на разпореждането в частта за разноските е подадена от легитимирана страна в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК във вр. с чл. 279 ГПК във вр. с чл. 275, ал. 1, изр. първо ГПК, в който разпореждането, чието допълване в частта за разноските се иска, е могло да бъде обжалвано, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Производството по т. д. № 2693/2022 г. по описа на ВКС е било образувано по касационна жалба на Х. С. Н. против решение № 770 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 2561/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 14-ти състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване в осъдителната му част и потвърждаване в отхвърлителната му част на решение № 260050 от 07.04.2021 г. по т. д. № 84/2020 г. по описа на Окръжен съд – София, Търговско отделение, IV състав, като краен резултат е отхвърлен искът на касатора срещу „ЗАД „ОЗК Застраховане““ АД да му заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 25 000 лв. до 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие от ПТП на 15.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2020 г., до окончателното плащане. С разпореждане № 1 от 17.01.2023 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК касационната жалба е върната и произвдоството по делото е прекратено. С определение № 183 от 15.03.2023 г. по ч. т. д. № 371/2023 г. на ВКС разпореждането за връщане на касационната жалба е потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което към настоящия момент е влязло в сила. Настоящият молител, ответник по касация, е направил искането си за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършването им по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в размер на 3 627 лв. с ДДС още с подадения чрез процесуалния му пълномощник по делото отговор на касационната жалба, но съдът не се е произнесъл по това искане с прекратителното си разпореждане. Тъй като с последното е прекратено касационното производство поради връщане на касационната жалба, ответникът по касация има право на тези разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 във вр. с § 2а от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр. 68/31.07.2020 г.). По изложените съображения, съдията-докладчик по т. д. № 2693/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение