Решение № 1986 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11113/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Т. от гр. София, чрез пълномощник, срещу решение № 17033/17.09.2024 г., постановено по административно дело № 2611/2024 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ) в частта, с която е отменено Решение № 57/09.02.2024г. на Комисия за защита от дискриминация ( КЗД). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата на Народното събрание на Република България и на Министерски съвет на Република България срещу оспорения административен акт. В открито съдебно заседание моли за сезиране на Конституционният съд на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на параграф 7з от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО), обн. в ДВ бр.51/2022г., в сила от 01.07.2022г., която е в противоречие с чл.6 ал.2 от Конституцията на Република България. Ответникът в производството - Комисия за защита от дискриминация, чрез пълномощник, представя становище, с което намира касационната жалба за основателна, в частта, с която се иска отмяна на решението на АССГ, с което е отменено решението на КЗДискр. Ответниците министъра на труда и социалната политика и Народно събрание на Република България, чрез процесуални представители, оспорват основателността на касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Определят като неоснователно искането за сезиране на Конституционния съд на Република България. Ответникът Министерски съвет на Република България не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Изразява становище, че липсват предпоставки за сезиране на Конституционния съд на Република България. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, административният съд отменил по оспорването на Народно събрание на Република България и Министерски съвет на Република България решение № 57/09.02.2024 г. на петчленен разширен състав на КЗД, с което е уважена жалбата на Х. Г. Т. за извършена спрямо нея дискриминация по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, като е установено по отношение на министъра на труда и социалната политика, Народно събрание на Република България и Министерски съвет на Република България, че разпоредбата на § 7з от ПЗР на КСО е в нарушение на принципа за равно третиране, като в частта, обвързваща процента за 1 година осигурителен стаж с този определен в годината на пенсиониране, с нея се осъществява пряка и непряка дискриминация по признаци „възраст“ и „пол“. При постановяване на обжалвания съдебен акт, решаващият съд приел, че е проведено производство по ЗЗДискр., в което е установено, че разпоредбата на §7з от ПЗР на КСО нарушава принципа на равно третиране спрямо лицата, чийто размер на пенсиите е ограничен от тази законова норма и представлява дискриминация по смисъла на чл.4 ал.1 ЗЗДискр, като е постановен административен акт, който не е съответен на материалния закон. Административният съд е развил доводи, че правните норми представляват абстрактни правила за поведение, не са конкретни действия или бездействия, с които би могло да се осъществи конкретен акт на дискриминация. Те единствено създават възможност за извършване на дискриминация по отношение на конкретни лица в определен момент. С приемането на параграф 7 з от ПЗР на КСО не би могло да се осъществи състав на нарушение на антидискриманационното законодателство по смисъла на чл.47 т.1 от ЗЗДискр. Безспорно КЗД притежава правомощия да преценява доколко нормативните актове, включително и законите, не нарушават забраната за дискриминация, но когато констатира несъответствие на нормативен акт с антидискриминационни разпоредби, тя не следва с решение по чл.65 т.1 от същия закон да установява извършено нарушение по смисъла на чл.47 т.1 (тъй като такова нарушение не налице), не следва да задължава органа да преустанови нарушението, както и да налага ПАМ, давайки задължителни предписания, а може да упражни единствено някое от останалите свои правомощия, предоставени в чл.47 по т.5, т.6 или т.8 от ЗЗДискр. Първоинстанционният съд е определил извода на КЗД за неправилен и необоснован. Приел, че определеният с процесната разпоредба на § 7з ал.1 т.1 ПЗР на КСО алгоритъм за преизчисление на пенсиите в частта, относно процента за осигурителен стаж, е на базата на обективния ръст на инфлацията и на осигурителния доход за страната от 2008 г. до 2022 г. и не е налице твърдяната дискриминация по признаците „възраст“ и „пол“ и нарушение на принципа за равно третиране при това преизчисляване. Решението е правилно като краен резултат. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е частично нищожно. Същото е постановено от законен съдебен състав в изискуемата писмена форма, съдържа обосновани мотиви за направените правни изводи и твърдението за нищожност, поради формиран извод за невъзможността КЗД да преценява доколко нормативните актове нарушават забраната за дискриминация, представлява довод по същество досежно правилността на съдебния акт, но не и основание за неговата нищожност. В конкретната хипотеза, допуснатото неправилно тълкуване на закона от страна на АССГ относно този довод, не променя правилността на крайния извод на първоинстанционния съд. Неоснователен е и довода в касационната жалба, че решението е недопустимо по отношение на министъра на труда и социалната политика. Действително той не е подал жалба пред съда по отношение законосъобразността на решението на КЗД, но е бил конституиран като страна в административното производство, поради което е бил призоваван като заинтересована страна в съдебното производство. Подадената жалба срещу административния акт от страна на Министерския съвет и Народното събрание има своя суспензивен и деволутивен ефект спрямо решението на КЗД в цялост, поради което и съдебният акт не е постановен при участието на ненадлежна страна и спрямо предмет, който не е въведен в първоначалните жалби на посочените страни в производството, поради което решението не е недопустимо. С разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други, при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл.4 ал.1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице, на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на параграф 1 т.7 от ДР на ЗЗДискр.е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби респ., за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл.4 от ЗЗДискр., в случая признаците "възраст" и "пол". След анализ на приложените доказателства и относима материално-правна уредба обосновано решаващият съд е приел за незаконосъобразно решението на КЗД, с което е уважена жалбата на Х. Т. за извършена спрямо нея дискриминация по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. по посочените два признака. За осъществяване фактическия състав на непряката дискриминация по чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. е необходимо да са налице в кумулация следните елементи: привидно неутрална разпоредба, критерий, практика или др. правило; по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено неблагоприятно положение, т.е. негативно засягане на лица, носители на защитен признак, произтичащо от привидно неутралните правила; липса на обективна оправданост на тези правила с оглед на законова цел; тези средства за постигане на предвидената с прилагането им цел да не могат да бъдат осъществени с други, по-подходящи мерки. Касае се за неблагоприятно третиране на група лица, обособена по защитен признак, спрямо друга група или групи лица, които не са носители на защитените признаци, обособяващи негативно третираната група. Неблагоприятното третиране може да се изрази в акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. За установяване на дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр е необходим сравнител, т.е. лице, което да е поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя и това да е на основата на признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка или непряка, а липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Такъв сравнител не е посочен и установен, а са развити аргументи, че разпоредбата на параграф 7з от ПЗР на КСО ощетява по-възрастните пенсионери. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. урежда последиците на тежестта на доказване само при представяне на факти, които създават основателно предположение за дискриминационно отношение по някой от посочените в закона признаци, какъвто не е настоящия случай. Освен, че параграф 7з от ПЗР на КСО не може да се определи като привидно неутрална разпоредба, тъй като тя не поставя в особено неблагоприятно положение или такова на по-малко благоприятно третиране една категория лица спрямо друга, в зависимост от притежанието на определен отличителен признак, липсват доказани факти, които могат да бъдат подведени под правната норма на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр. за дискриминация по признак "пол" и „възраст“. Дискриминация, основана на "пол" означава неблагоприятно третиране, основано на факта, че дадено лице е жена или мъж, което е резултат на изградени стереотипи, дължащи се на културни, социални, религиозни и исторически разбирания за ролята на жената и мъжа в обществото. В случая не се твърди нито един конкретен факт, който да сочи за неравно третиране, основано на пола на Х. Т., респ. и на адресатите на нормата на параграф 7з от ПЗР на КСО, нито има изследвано такова обстоятелство. Не са налице и доказателства, че прилагането на едно и също правило - това по параграф 7з от ПЗР на КСО води до различни положения за адресатите, което е основано на защитен признак – „възраст“, а още по-малко „пол“, а предоставя на всички, които отговарят на предвидените в нея условия, едно и също право за преизчисляване на пенсиите. В хипотезата по чл.7з от ПЗР на КСО законът подхожда еднакво по отношение на субекти, които разкриват идентични правни белези - пенсиите им за трудова дейност са отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., определя началната дата на преизчисляването им - от 1 октомври 2022 г. включително, както и един и същи алгоритъм за преизчислението им. Поради това и обективно не е налице възможност с посочената разпоредба, която е с абсолютно неутрален характер, касаторът да е третиран неравно с когото и да било във връзка с преизчисляването на размера на пенсията. Не всяко нарушаване на ЗЗДискр. и на останалите закони, уреждащи равенство в третирането, представлява нарушение по смисъла на чл.47 т.1 и чл.65 т.1 от закона, а само онова конкретно деяние (фактическо действие или бездействие), което осъществява признаците на нарушение по смисъла на ЗЗДискр. С решение по чл.65 т.1, 2, 3 и 4 от ЗЗДискр може да бъде установено като нарушение само онова нарушаване на антидискриминационното законодателство, което осъществява конкретен състав на административно нарушение, предвидено в ЗЗДискр. или в някой друг от законите, уреждащи равенство в третирането и представлява конкретно деяние (действие или бездействие), извършено от конкретно лице. За да установи извършено нарушение е необходимо Комисията да е установила осъществен състав на конкретно нарушение - извършване на дискриминация, да е установила извършителя на нарушението, както и конкретното засегнато лице. Неустановяването на конкретното действие или бездействие, с което е извършен дискриминационния акт, субекта на нарушението /извършителя/ или конкретното засегнатото лице, означава липса на извършено нарушение на дискриминационното законодателство по смисъла на чл.47 т.1 ЗЗДискр. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че основната цел на соченото преизчисляване на пенсиите за трудова дейност от 01.10.2022 г., отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., е да се компенсира „изоставането“ на най-отдавна отпуснатите пенсии, като се отчете ръста на инфлацията и ръста на осигурителния доход за страната от 2008г. до момента; за разлика от предходното преизчисление по § 7е от ПЗР на КСО, вследствие на което всички пенсии за осигурителен стаж и възраст се определят с еднаква тежест за действително положения осигурителен стаж. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно правилото на чл.9 от ЗЗДискр. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби респективно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство трябва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него да е обусловена от признак по чл.4 от ЗЗДискр., в случая "възраст" и "пол". Подобни обстоятелства не са установени в производството, поради което правилен е извода на първоинстанционния съд, че касаторът в настоящето производство не е успял да проведе успешно доказване на неравното си третиране, в сравнение с останалите пенсионери в страната, не само по отношение на признака възраст, но и по отношение на признака пол. В допълнение - средноосигурителния доход за страната ежегодно се променя, което оказва влияние върху размерите на новоотпуснатите пенсии. Няма основание, вече отпуснатите пенсии да се преизчисляват със средния осигурителен доход за страната след пенсионирането на лицата, тъй като нарастването на този доход е в резултат от внесените осигурителни вноски на лицата, които упражняват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване. След пенсионирането си, лицата, които не са работили и не са подлежали на осигуряване, нямат принос за нарастването му, поради което няма основание техните пенсии да се определят или преизчисляват в зависимост от този доход. Следва да се съобрази и, че съгласно т.2 на §7з от ПЗР на КСО, при преизчисляването на по-отдавна отпуснатите пенсии се прилагат значително по-високи проценти при преизчислението, като по отношение на отпуснатите пенсии до 31.12.2007г. определения базов размер на пенсията по т.1 се умножава с по-високите проценти за целия предвиден в разпоредбата на т.2 период от 2008г. до 2021г. вкл. Въпросът за административното ограничаване на размера на пенсиите и принципното му законодателно разрешаване е разглеждан, както от Конституционния съд на Р България, приемащ, че разрешението за ограничаване максималният размер на пенсиите е социално справедливо и оправдано, а също така и от Европейският съд по правата на човека ( ЕСПЧ). С Решение от 10 ноември 2009 година по делото Valkov and Others v. Bulgaria(dec.),nos.2033/04 et al.,10.11.2009г. ЕСПЧ е приел, че не е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1, постановяващ, че „Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.” както и не е нарушена забраната за дискриминация по чл.14 от КЗПЧОС във вр. с чл.1 от Протокол № 1. С Решение № 21/ 15 юли 1998 г. по конституционно дело № 18/1997 г. Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на главния прокурор за установяване на противоконституционност на чл. 47в от Закона за пенсиите и за установяване на несъответствие на същата разпоредба с чл. 5, ал. 1 и чл. 9 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права. Съобразно мотивите на решението, разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от Конституцията прогласява правото на обществено осигуряване и социално подпомагане, а правото на пенсионно осигуряване, като вид социално осигуряване, се обхваща и защитава от тази разпоредба. „Конституционната разпоредба обаче не определя условията и реда за неговото възникване и осъществяване. Оттук следва, че конституционният законодател е оставил тези въпроси, към които спада и въпросът за размера на пенсионните плащания, за отговор от закона. Законодателят е компетентен да даде едно или друго конкретно разрешение по целесъобразност, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на основния закон.“ и да не се отнася до "ограничаване на едно възникнало, на едно придобито при спазване на предвидени от закона условия право". Определеният с процесната разпоредба на § 7з ал.1 т.1 ПЗР на КСО алгоритъм за преизчисление на пенсиите в частта й относно процента за осигурителен стаж, е на базата на обективния ръст на инфлацията и на осигурителния доход за страната от 2008 до 2022г и не е налице твърдяната дискриминация по възраст и пол и нарушение на принципа за равно третиране при това преизчисляване. Като е достигнал до същите законосъобразни и обосновани правни изводи АССГ е постановил правилно съдебно решение в съответствие с приложимия материален закон. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила като действително, допустимо, правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. В искането за сезиране на Конституционният съд, формулирано в открито съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, като конституционната разпоредба, на която не съответства параграф 7з от ПЗР на КСО е посочен чл.6 ал.2 от Конституцията на Република България. Съдът не установява несъответствие между посочената разпоредба от ПЗР на КСО и чл.6 ал.2, както и чл.51 ал.1 от Конституцията, поради което искането на жалбоподателя за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора на ответника по касация Народно събрание на Република България се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството в размер на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение