Определение № 617 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12472/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. Я., чрез пълномощник адв. С. Харалампиев, против определение № 10248 от 18.11.2025г., постановено по адм. дело № 2604/2025г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на посоченото лице за спиране на допуснатото по силата на чл. 65, ал. 4 ЗОС предварително изпълнение на заповед № РДЦ-25-1209/16.10.2025г., издадена от кмета на район „Централен“ община Пловдив. В частната жалба са наведени доводи, че определението е неправилно и необосновано. Сочи се, че оспорващият и семейството му продължават да заплащат месечен наем за ползването на общинското жилище и направените в тази връзка разходи представляват значима и трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на обжалваната заповед по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Иска се отмяна на определението. Ответната страна – кмет на район „Централен“ община Пловдив не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Основното производство пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба, подадена от Н. Г. Я., чрез пълномощник адв. С. Харалампиев, против заповед № РДЦ-25-1209/16.10.2025г., издадена от кмета на район „Централен“ община Пловдив, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да се изземе от Н. Г. Я., общински имот – частна общинска собственост, находящ се гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 141, ет. 3, който го държи без правно основание (прекратен договор за наем № 21Ц-1/12.02.2021г. със заповед № РДЦ-25-279/02.04.2025г. на кмета на район „Централен“ община Пловдив). В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. С обжалваното определение административният съд в производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК е оставил без уважение искането на молителя за спиране на законово предвиденото предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е в тежест на оспорващия да установи наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, т.е. да докаже, че предварителното изпълнение на заповедта би му причинило/би създало реална опасност от причиняването на значителна или трудно поправима вреда. Приел е, че на установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики. Решаващият състав е счел, че в случая заявителят на особеното искане не е обосновал настъпването на такива вреди, нито е ангажирал доказателства за евентуалното им установяване по вид и размер, поради което не може да се направи обоснован извод, че вредите, които би понесъл, по своята същност, степен и резултат, са противопоставими на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от изземване на имот, т. е. за законосъобразното и целесъобразно разпореждане с имота от неговия собственик – общината. Постановеното определение е правилно. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС - за изземване на общински имот, е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност да й бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която да настъпи в резултат на нови обстоятелства – такива, осъществили се след издаването на акта. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. В случая оспорващият нито е твърдял наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, нито е представил каквито и да било доказателства за такива обстоятелства, обосноваващи настъпването на вреди от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 АПК. При което е правилна преценката на съда, че твърдените вреди, които оспорващият би понесъл, не са противопоставими на презумирания от закона обществен интерес. Неоснователни са аргументите в частната жалба, че оспорващият продължава да заплаща наем за ползване на общинското жилище, предмет на разпореденото изземване. Заплащането на наем се явява закономерна последици от продължаващото ползване на чужд имот, която не представлява значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, противопоставима на защитения от закона обществен интерес от изземването на имота. По изложените съображения, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно и го е оставил без уважение, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,