Определение № 330 от 25.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 587/2024 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е по повод разпореждане № 4180 от 19.06.2024 г. на съдията – докладчик по НАХД № 2386/2024 г. РС - Варна, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. ВКС, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери, че не са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК. С разпореждане от 19.06.2024 г. на съдия-докладчик от РС – Варна намерил, че образуваното в РС – Варна НАХД № 2386/2024 г. по описа на същия съд, му е подсъдно по правилата на местната подсъдност, но че двама от свидетелите са с адрес за призоваване в гр. София, както и процесуалния представител на дружеството - жалбоподател и на административнонаказващия орган. На това основание прекратил производството пред себе си по цитираното наказателно дело и го изпратил на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Съгласно чл. 43, т. 1 НПК ВКС разполага с правомощие да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд при наличието на определени предпоставки, а именно много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Под „много“ ВКС еднопосочно се е произнасял, че се има предвид значителен брой. Запознавайки се с материалите по делото, според този състав на ВКС, законовите изисквания за промяна на подсъдността в конкретния случай не са налични. За да се допусне промяна на подсъдността, е необходимо да са налице реални затруднения за развитието на процеса и за участниците в него по отношение на много лица и самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. Настоящият случай не е такъв. Наистина двамата свидетели и процесуалните представители на дружеството – жалбоподател и административнонаказващия орган са с адреси за призоваване в гр. София, но от посоченото по-горе е видно, че двама свидетели поначало не се явяват много, от към количествения критерий, заложен в закона. Нещо повече, РС – София се явява относително по – натоварен в сравнение с РС – Варна, което при промяна на подсъдността би довело до неоснователно забавяне на производството. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 1 НПК, съдът