Определение № 815 от 13.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 786/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. К. А., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Л. Д. против определение от 26.07.2012 г. по ч. гр. д. № 8174/2012 г. на Софийски градски съд, с което се отхвърля частната жалба на М. К. А. срещу разпореждане по чл. 418, ал. 1 ГПК за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 9 ГПК от 16.02.2012 г. по ч. гр. д. 2168/2012 г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 64 състав. В частната касационна жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение. ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното определение, постановено по реда на чл. 419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК. Същите не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, ВКС-І т. о.