Определение № 22 от 15.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 315/2013 г.
ВКСIII наказателно отделение15.02.2013 г.докладчик Вероника Имова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 10.01.2013 год. по НЧД №4513/2011 год. на Софийски градски съд, с което е върнато подаденото от осъдения искане за възобновяване на наказателното производство по ВНЧД № 1161/2011 год. на Апелативен съд гр.София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството пред ВКС е образувано по чл. 426 вр. чл. 351, ал. 5 НПК, по частна жалба на осъдения К. И. А. против разпореждане от 10.01.2013 год. по нчд №4513/2011 год. на Софийски градски съд, с което е върнато подаденото от осъдения искане за възобновяване на наказателното производство по внчд№ 1161/2011 год. на Апелативен съд гр.София и отмяна на постановеното по делото определение №124/03.05.12 г., с което е потвърдено определение от 12.10.2010 год. по нчд№4513/11 год. на Софийски градски съд и връщане делото за ново разглеждане от СГС. В жалбата се поддържа, че неоснователно СГС е върнал искането за възобновяване. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. Предмет на искането по реда на чл.422, ал.1,т.5 НПК, подадено от осъдения К. И. А., е възобновяване и отмяна на влязлото в сила въззивното определение №124/03.05.12 год. по внчд№ 1161/2011 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 12.10.2010 год. по нчд№4513/11 год. на Софийски градски съд. От данните по делото е видно, че искането за възобновяване се счита подадено от осъдения пред първостепенния съд – СГС на датата на депозирането му при затворническата администрация на Затвора гр.Бургас, на 07.01.2013 год. с №136/07.013 год. Определението на въззивната инстанция – Софийския апелативен съд, чиято отмяна се иска, е постановено на 03.5.2012 год. и е влязло в сила на същата дата като неподлежащо на касационно обжалване. Шестмесечният срок по чл. 421, ал. 3 НПК, в който срок законът предоставя на осъдения правото да упражни претенцията си за възобновяване на делото, за А. е изтекъл на датата 05.11.2012 год. Следователно, на датата на която искането е подадено, е преклудирана възможността осъденият А. да упражни правата си по чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК. Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и разпореждането от 10.01.2013 год. на СГС следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение