Определение № 499 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 382/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от К. П. А. против определение № 833 от 02.06.2010г. по гр.д.№ 844/2010г. на Б. окръжен съд, с което е отменено определение от 01.03.2010г. постановено по гр.д.№377/2009г. на Н. РС в частта, с която е оставена без уважение молбата за обезпечение и вместо това е допуснато обезпечение на иска, предявен от С. П. З. против жалбоподателя и други лица за делба на ПИ с идентификатор 51500.506.402 чрез налагане на възбрана върху 5/6 ид.ч. от него. Ответникът С. З. моли частната жалба да се остави без разглеждане, тъй като е недопустима, а и нередовна, защото не се обосновава допускането до касация. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Предмет на обжалване е определение на въззивния съд, с което по частна жалба се произнася по законосъобразността на определение на първостепения съд за обезпечение. Частната жалба е недопустима, тъй като с нея се обжалва определение, което не подлежи на касационно обжалване. С ТР 1/2010 от 21.07.2010г. ОСГТК на ВКС прие, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Тази практика има задължителен характер за настоящия състав, поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение