Определение № 669 от 30.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2087/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от [фирма] против Определение № 9092 от 30.04.2014г. по ч.гр.д.№ 1652/2014г. на СГС, І ГО, с което е потвърдено разпореждането от 25.11.2013г. по ч.гр.д.№ 46890/2013г. на СРС, 31 състав, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК срещу длъжници Д. П. и П. П.. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, или евентуално оставяне без движение на заявлението и даване указания за отстраняване нередовностите на заявлението. Жалбата е подадена в преклузивния срок, но е недопустима, тъй като предмет на обжалване е въззивно определение, постановено в заповедно производство- по жалба срещу разпореждане на заповедния съд за отказ за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно т.8 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС необжалваеми са въззивните актове, постановявани в заповедното производство, уредено от закона като двуинстанционно и по силата на чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС постановените определения- преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Заповедното производство не е друго производство по смисъла на чл. 274 ал. 3 т. 3 ГПК, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, и няма препращаща разпоредба, по силата на която да се предвижда касационно обжалване. С произнасянето на окръжния съд е изчерпан редът за обжалване и постановеният от него акт е влязъл в сила. Тъй като ВКС само констатира настъпилата необжалваемост, настоящото определение няма характер на преграждащо и не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.