Решение № 6437 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11165/2009 г.

Решение № 6437 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11165/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - София против решение № 62 от 25.06.2009 г. постановено по адм. д. № 2151 от 2009 г., с което по жалба на Веска Камбурова е отменен ревизионен акт (РА) № 2300800688/10.12.2008 г., издаден от ТД на НАП-София област, потвърден с решение № 224/17.02.2009 г. на директора на ДОУИ-София в частта относно определените данъчни задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г. в размер на 29 025,76 лв. главница и лихви за забава в размер на 2 765 лв. Със същото решение директорът на ДОУИ- София е осъден да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 1450 лв. Касаторът обжалва изцяло така постановеното решение. Релевираните касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу обжалваната част от РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба- Веска Камбурова оспорва жалбата по съображения, развити от нейния пълномощник в писмено възражение. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора от събраните по делото доказателства не се установявало несъответствие между приходите и разходите на лицето през процесния период. Изразява се становище, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установявало наличието на предоставен заем в размер ан 130 000 лв. от трите физически лица на съпруга на жалбоподателката. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. С РА на жалбоподателката е определен данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 29 025,76 лв. Така определеният данък е в резултат на извършена ревизия за тази година по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органите по приходите са приели наличие на хипотезата, на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - получените доходи от лицето не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Установено е, че през 2007 г. ревизираното лице е направило разходи в размер на 146 549,20 лв., а е получило доходи в размер на 22 758,55 лв. Разликата между двете суми, в размер на 123 790, 65 лв. е определена като облагаема данъчна основа върху която е начислен данък върху доходите. Органите по приходите не са признали като реален източни на средства договора за заем между жалбоподателката и нейния съпруг за сумата от 130 000 лв. Прието е, че към датата - 10.01.2007 г. на която се твърди, че тези средства са предоставени на жалбоподателката, съпругът и не е разполагал със сума в посочения размер, а имайки предвид и наличието на свързаност между лицата то договора за заем се явява нищожен, доколкото предметът на договора е невъзможен и представлява привиден договор и нямал доказателствена сила. Органите по приходите не са кредитирали като възможни източници на средства за съпруга на жалбоподателката, договорите за заем с трите физически лица, за различни суми, общата сума от които е на стойност 130 000 лв., тъй като е прието, че договорите нямат достоверна дата. Административният съд, за да отмени РА в обжалваната му част е приел следното: в уведомлението до жалбоподателката по чл. 124, ал. 1 от ДОПК не се съдържат никакви фактически и правни доводи, защо ревизията ще бъде извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а единствено било посочено, че е констатирано несъответствие между получените приходи, декларирани в ГДД и направените разходи за същите периоди, а видно било от констатациите в РД, че жалбоподателката не е подавала ГДД за ревизирания период. Въз основа на тези съображения административният съд е приел, че е налице нарушение на административнопроцесуалните правила, което е довело до нарушение на правото на защита на жалбоподателката, което от своя страна обяснявало, защо ревизираното лице е представило доказателствата си едва след запознаването с констатациите в РД. Съдът е приел, че органите по приходите не са проявили активност за събиране на доказателства (напр. извършване на насрещни проверки на физическите лица заемодатели) включително след представянето на допълнителните доказателства от ревизираното лице с възражението срещу РД. Съдът е приел, че събраните от ревизията доказателства до изготвянето на РД не обосновават наличие на основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което фактическите констатации в оспорения РА не следва да се считат за верни до доказаване на противното. Въпреки установените нарушения на процедурата по издаване на РА, административният съд като съд по съществото на спора е преценил и по същество законосъобразността на РА в обжалваната му част. Съдът е преценил като годни доказателства договорите за заем между съпруга на жалбоподателката и трите физически лица. Този свой извод, съдът е обосновал с наличието на записи на заповед към всеки договор и разписки за получени суми и разписки за върнати суми, както и обстоятелството, че тези документи са били представени от ревизираното лице още с възражението срещу РД. Също така са кредитирани и документите за върнатите заети суми - разписка от 1.09.2008 г. и банкови преводни нареждания. Обсъдено е и обстоятелството, че по делото са представени документи - ГДД и Нотариални актове за продажба, от които се установявало, че физическите лица - заемодатели са разполагали със суми до размера на заетите към датите на договорите за заем. От съвкупната преценка на всички тези доказателства, съдът е направил извод, че към 10.01.007 г. съпругът на жалбоподателката е разполагал с парични средства в брой, които да и предостави под формата на паричен заем. Съдът е изложил съображения защо приема, че заетите от съпруга парични средства не попадат под режима на семейната имуществена общност. Прието е, че в случая не се касаело до заем за задоволяване на семейни нужди, поради което не било налице заобикаляне на режима на СИО, тъй като от РД се установявало, че получените в заем средства, жалбоподателката е предоставила на дружеството "Мегарест" ЕООД, чийто едноличен собственик е. Обжалваното решение е правилно. Приетите за установени факти от административния съд се доказват от събраните по делото доказателства. Съдът е процедирал правилно, като е обсъдил и възприел информацията от събраните по делото писмени документи, преценявайки ги поотделно, така и в съвкупност. Изводите, направени от съда в резултат на установената фактическа обстановка са логични и обосновани. Правилно, въпреки установените нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от органите по приходите при провеждането на ревизията, съдът е разгледал въпроса и по същество. Основателно е прието, че начинът по който е процедирано от органите по приходите са затруднили защитата на ревизираното лице в рамките на ревизионното производство. Правилен е решаващият извод на съда, за наличие на реална възможност за съпруга на жалбоподателката да и заеме парични средства в размер на 130 000 лв. към 1.01.2007 г. Този извод произтича от съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени доказателства. Наличието на посочената сума в патримониума на жалбоподателката към 2007 г. съответства и покрива размера на направените разходи от нея през същия период. При направените изводи от административния съд, последният е приложил правилно материалния закон отменяйки РА в обжалваната му част. По тези съображения настоящият състав на ВАС преценява, че решението на административния съд е правилно и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК