Решение № 8869 от 15.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10844/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Й. Х. К. и В. В. К. оспорват Решение № 5161/31.07.2023 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 6173/2022 г., отхвърлящо жалбата им срещу Заповед № РА-52-39/20.05.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано издаването на удостоверение за търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ на строежи: „Надстройка – трети етаж на жилищна сграда“, „Пристройка с [идентификатор]“ и „Пристройка с [идентификатор]“ в поземлен имот с [идентификатор], [УПИ], кв. 12, м. [заличен текст] (разширение на [жк]), район „Овча купел“ – Столична община.

Ответникът – главният архитект на СО, е на становище за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му – чл. 170, ал. 2 АПК. Едно от тези условия в хипотезата на заявено удостоверение за търпимост е момента на извършването на строежа, тъй като спрямо него се преценяват действащите в определен период правила и нормативи за допустимост - § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ от 2012 г. Тежестта да го установи е върху заинтересованата от признаване на търпимостта страна и по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Търпимостта не се предполага, а подлежи на пълно доказване.

2. Жалбоподателите не са доказали успешно период на изграждане на строежите в пределния срок по § 127, ал. 1 – до 31.03.2001 г. Заключението на първостепенния съд, че обектите са реализирани след тази дата (споделящо по същество позицията на административния орган), намира опора в доказателствените източници, чиято интерпретация не компрометира правилността на решаващите изводи.

а. Декларациите, че строежите датират от 1998 г., изхождат от самите оспорващи, които са и собственици на поземления имот. Те са частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща съда доказателствена сила – вж. чл. 179, ал. 1 и чл. 180 ГПК вр. чл. 144 АПК. Съдържащите се в декларациите изявления са с потенциала да породят благоприятни последици, доколкото сочат на извършване на строежите в релевантен за преценката на търпимостта период и затова авторите им, които биха се ползвали от подобно установяване, несъмнено са заинтересовани (в това им качество са поискали и издаването на удостоверение) и това обстоятелство рефлектира върху убеждаващото им въздействие.

б. Коректна по резултата си е и оценката от съда на стойността на допуснатите по искане на оспорващите гласни доказателствени средства.

Според двамата свидетели строителни дейности и подобрения в имота са извършвани в годините от 1996 г. до 1998 г. Показанията им обаче не се отличават с необходимата яснота, даваща възможност да се направи недвусмислен извод относно индивидуализацията на строежите и съществуването им в завършен вид към твърдения период. Действително, макар и да не е оправдано да се очаква от свидетелите такава конкретност във възприятията, показанията им не кореспондират с констатациите въз основа на обективните източници на данни за строежите, което пък поставя под обосновано съмнение тяхната достоверност.

в. Неоснователно касаторите отричат допустимостта на данните, събрани чрез Google Earth Pro (исторически изображения) и аерозаснемането от Географската информационна система за нуждите на СО.

Установяването на фактите и обстоятелствата от администрацията е допустимо и чрез други средства, които не са забранени със закон – вж. чл. 39, ал. 1 АПК. Фактическите изводи на административния орган са проверени от съда със съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице – геодезист. Оценката на заключението не нарушава правилото по чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Вещото лице хронологично и казуистично е проследило информацията за състоянието на имота и строежите в него, както и настъпилите промени през годините. Използвани са данни от архивния кадастрален план за района до одобряването на кадастралната карта през 2009 г. и измененията в нея, анализирани са и снимките от аерозаснемане и сателитно заснемане. Аргументирано са формирани експертни изводи за приблизително датиране на строителството в имота (описано за всеки един от трите строежа поетапно в заключителната част на СТЕ), като периода от най-ранната година до завършването на строежите е във времевите предели от 2008 г. до 2011 г., т.е. далеч след крайния срок по § 127, ал. 1.

г. Възражението за възможни грешки в системата Google Earth Pro не отчита проследимите във времето нейни актуализации, обективиращи различно фактическо положение на строежите в имота. Най-малкото на съпоставимо основание несигурност е налице и в свидетелските показания. Те, както и изявленията в декларациите, не намират потвърждение в друг информационен носител, а това е достатъчно да бъдат дискредитирани. Строежите във вида им, заявен за удостоверяване, не фигурират за меродавния период нито в кадастралната карта, нито в изследваните от експерта заснемания или нотариалните актове за собственост. При тези факти е мотивирано да се приеме за неустановен претендираният момент на строителството.

3. Дори при позитивна за оспорващите констатация относно периода на строежите – 1998 г., респ. 1996-1998 г., те отново не биха могли да се ползват от статуса на търпими.

а. В този случай строежите биха попаднали в регулативния обхват на § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ. Неприложима към казуса е ал. 1 на § 127. Разпоредбата не е относима към всички строежи до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, които са реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1. Друго разбиране би обезсмислило въобще правилата на § 16, които са в сила и към настоящия момент, в частност – на специалните разпоредби на ал. 2 и 3 от текста, уреждащи предпоставките за търпимост на строежи, изградени в съответно разграничените от тях времеви интервали.

б. И двете разпоредби, освен допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за периода от 08.04.1987 г. до 02.01.2001 г. или съгласно ЗУТ, изискват и допълнителна предпоставка за търпимост, за която по делото няма данни, нито се твърди от заинтересованите страни, да е осъществена – строежите да са били декларирани пред одобряващите органи в сроковете по ал. 2 или 3 на § 16. Само на това основание отказът за издаване на удостоверение за търпимост е законосъобразен по крайния си правен резултат.

4. В контекста на горните изводи относно момента на извършване на строежите и/или неизпълнението на кумулативните изисквания по § 16, ал. 2 и 3, изследването на съответствието на обектите с градоустройствените планове, правила и нормативи е лишено от предмет, доколкото отсъстват предпоставките, при които е въобще допустима подобна проверка.

5. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба обуславя присъждане на поисканите своевременно разноски за настоящата инстанция в полза на администрацията – чл. 143, ал. 3 АПК.

Дължимото на общината юрисконсултско възнаграждение ще бъде съобразено с минимума от 100 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в относимата редакция на разпоредбата. Превалутирана и определена незначително над минимума, подлежащата на присъждане сума е 55 евро.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение