Решение № 2091 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12410/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) против решение № 7791 от 20.10.2025 г., постановено по адм. д. 884/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на доводите и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Арнесос“ ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 7791 от 20.10.2025 г. по адм. д. 884/2025 г. по описа на АС - Хасково по жалба на „Арнесос“ ООД е отменено Уведомително писмо (УП) № 02-260-2600/5204 от 14.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2022 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда и са присъдени разноски.

По делото е установено от фактическа страна, че на 26.04.2022 г. дружеството е подало заявление за подпомагане за Кампания 2022, в което е поискало подпомагане както следва: 2028.08 лв. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), 1457,38 лв. по Схема за преразпределително плащане (СПП), 1237,46 лв. по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – Зелени директни плащания (ЗДП) и 708,49 лв. по Мярка 12 Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12/Натура 2000), за отглеждане на лечебни растения - медицински култури на девет парцела, находящи се в землището на [населено място].

С оспорения административен акт отказано изцяло финансово подпомагане по подаденото на 26.04.2022 г. от „Арнесос“ ООД заявление за подпомагане за Кампания 2022 и са наложени санкции (по СЕПП в размер на 2028,08 лв., по СПП 1457,38 лв. и по Мярка 12/Натура 200 в размер на 708,49 лв.), подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по реда на чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014). В съдържанието на оспореното УП в Таблица 1 „Оторизирани суми (в лева)“, колона 2 „Намаления“ административният орган е посочил, че се отчитат:

• намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗ и МОСВ;

• намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.);

• наложена ставка на корекция „финансова дисциплина“ (ФД), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Комисията. За Кампания 2022 е определен процент нула (0%), т.е. не е налагана корекция ФД;

• линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. i от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За Кампания 2022 не е налагано такова;

• линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За Кампания 2022 не е налагано такова.

Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издадено в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решаващият съд е приел, че в уведомителното писмо липсва посочване на правните и фактическите основания (липса на мотиви), въз основа на които административният орган е обосновал издадения отказ за финансиране на земеделския производител. Според АС-Хасково поясненията в съдържанието на УП за колона „Намаления“ са бланкетни и са относими към всеки един случай на отказано подпомагане без да са индивидуално относими към конкретното заявление и основанията за извършеното намаление на точно тези поискани суми и съответно е отказано подпомагане по завените от дружеството схеми и мярка. Съдът е приел, че нито от съдържанието на оспорения административен акт, нито от представената административна преписка, може да се изведе по ясен и категоричен начин волята на органа за извършените намаления и наложените санкции по чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014.

АС – Хасково е приел, че УП е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК без да са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, като посочил, че не е извършен анализ по подаденото възражение № 01-222-2600/197#1 от 25.08.2022 г. относно констатациите в доклада от проверка на площи от 03.08.2022 г., доколкото в липсва такъв в изпратеното писмо № 01-222-2600/197#2 от 20.12.2022 г. Аргументирано е и нарушение на чл. 26 от АПК поради неуведомяване на земеделския стопанин за образуване на административното производство и предприеманите по него действия.

При тези съображения АС – Хасково е отменил процесното уведомително писмо като издадено при неспазване на установената от закона форма и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т.3 от АПК.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт.

Обосновано, с оглед съдържанието на оспореното писмо и данните в административната преписка, съдът е изградил изводите си. Уведомителното писмо е в табличен вид, като в съответните колони са посочени само схемата, исканата сума и намаленията, без в обясненията под таблицата да са посочени кои изисквания не са спазени, кои парцели са недопустими за подпомагане за Кампания 2022, каква площ е недопустима конкретно по всяка една от заявените схеми и мерки. Мотиви не се съдържат и в друг издаден от административния орган документ, липсва и препращане към други документи, част от административната преписка. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране, респективно налагане на санкции за бъдещ период, се изразява в посочване на фактически и правни основания, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилно съдът е посочил, че липсата на мотиви препятства проверката за законосъобразност. В УП по отношение наложените намаления и редукции, липсват каквито и да са конкретни факти, които да обосновават тяхното приложение, съответно не са посочени за всеки конкретен случай приложимите правни норми, съответно подвеждането на конкретни факти към същите. Нито от текстовата, нито от табличната част на административния акт, могат да се извлекат мотиви, съдържащи фактическите и правните основания за издаването му. При липсата на такива, следва да се приеме, че уведомителното писмо, предмет на контрол, не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на тази категория актове, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт, респективно първоинстанционният съд правилно е приел наличие на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Правилни се явяват и изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, изразяващо се в неспазване на чл. 35 от АПК. Във връзка с извършената на 03.08.2022 г. проверка на място, чрез дистанционен контрол, и констатациите от нея, обективирани в доклад за проверка на площи, земеделският производител е подадал възражение № 01-222-2600/197#1 от 25.08.2022 г. Нито от доклада, нито от отговора № 01-222-2600/197#2 от 20.12.2022 г. във връзка с възражението, е видно, че са анализирани обстоятелства, респективно събирани доказателства за тях, свързани с твърденията относно използвания способ за отглеждане на културите и отражението му върху облика на парцелите при възприемането му при проверка на място чрез дистанционен контрол.

Не се споделят мотивите на първоинстанционният съд за наличие на нарушение на чл. 26 от АПК. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. ДФЗ – РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Изключението е разписано в ал. 2 на същата норма, съгласно която във всички останали случаи ДФЗ – РА, публикува на интернет страницата си съобщение, с което информира кандидатите да проверят в Системата за електронни услуги за наличие на нова информация по администрирането на подадените от тях заявления за подпомагане, като такова съобщение се поставя и на видно място в съответната общинска служба по земеделие, областна дирекция "Земеделие" и областна дирекция на ДФЗ – РА, а ако кандидатът е посочил адрес на електронна поща по чл. 3, ал. 1, т. 13, информацията се изпраща и на този адрес. Нито в първоинстанционната жалба, нито в съдебното производство се оспорват факти, свързани с уведомяване за започване на производството – следва да се посочи, че конкретното административно производство е започнало с подаването на заявление за подпомагане на 26.04.2022 г. Това нарушение на съда, предвид наличието и на други отменителни основания по отношение на оспореното УП, не е от типа на съществените, което да доведе до отмяна на атакувания съдебен акт.

Останалата част от мотивите на първата инстанция се споделят от настоящият касационен състав като в условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания.

С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение