Определение № 82 от 17.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 655/2020 г.

Подадена е молба от Г. П. Д. за изменение на определение от 21.10.2020г. по ч.т.д. №655/2020г. на ВКС, I т.о. от постановилия го съд. Ответникът „Юробанк България“ АД изразява становище, че молбата е неоснователна и необоснована. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Производството по т.д. № 655/2020г. на ВКС, I т.о., е образувано по частна касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение №304/31.01.2020г. по в.ч.гр.д. №3883/2019г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение съставът на САС е отменил определение №14653/14.06.2019г. по гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на Г. П. Д. и вместо това е изменил в частта за разноските определението от 19.07.2018г. за прекратяване на гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, като е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Г. П. Д. сумата 2460 лева, представляваща разноски за производството по делото. Със същото определение САС е потвърдил определение №14653/14.06.2019г. по гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, в останалата обжалвана част, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на „Юробанк България“ АД за допълване на определението от 19.07.2018г. в частта за разноските, както и молбата на Г. П. Д. за присъждане на разноски за разликата над 2460 лева. С определение от 21.10.2020г. по ч.т.д. №655/2020г. на ВКС, I т.о., е отменено определение №304/31.01.2020г. по в.ч.гр.д. №3883/2019г. на Софийски апелативен съд и частично потвърденото с него определение №14653/14.06.2019г. по гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, като вместо това е допълнено на основание чл.248, ал.1 от ГПК определение от 19.07.2018г. по гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, като е осъден Г. П. Д. да заплати на „Юробанк България“ АД, разноски в размер на 4013,50 лв. Със същото определение са оставени без уважение молбата на „Юробанк България“ АД по чл.248 от ГПК за допълване на определение от 19.07.2018г. по гр.д. №9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, в останалата част по отношение на разноските, направени в заповедното производство, както и молбата на Г. П. Д. по чл.248 от ГПК за допълване на определение от 19.07.2018г. по гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав. Посоченото определение слага край на производството по частната касационна жалба и не подлежи на обжалване. Съобразно изричното правило на чл.253 ГПК само определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат отменяни или изменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Следователно съдът, постановил определение по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно определение, с което се дава разрешение по същество на производство по чл.248 от ГПК, не може сам да измени постановения от него акт. Не са налице и предпоставки за изменение на определението на ВКС по реда на чл.248 от ГПК, доколкото с него не са присъдени самостоятелни разноски за касационната инстанция, а е разрешен по същество спорът по подадена частна касационна жалба. Следва да се отбележи,че изложените в молбата доводи, че искане за присъждане на разноски от „Юробанк България“ АД не е направено своевременно пред първоинстанционния съд, а молителят едва в касационната инстанция е осъден да заплати такива, въпреки, че производството по чл.248 от ГПК е инициирано само по негова молба, не съответстват на данните по делото и извършените от страните процесуални действия. С оглед изричните указания на първоинстанционния съд, че ще се произнесе по исканията за разноски след влизане в сила на определението за прекратяване на производството, всяка от страните е отправила изрично искане до съда да присъди направените от нея разноски, независимо от това, че искането на „Юробанк България“ АД е обективирано в становище, а не в изрична молба по чл.248 от ГПК. На молителя е връчен препис от това становище и той е подал отговор на 31.05.2019г. С първоинстанционното определение №14653/14.06.2019г. по гр.д.№9437/2014г. на СГС, ГО, І-9 състав, е постановен отказ за присъждане на разноски и на двете страни, поради което изцяло несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че в определението на ВКС за първи път е налице произнасяне по спорната претенция за разноски. С оглед изложеното подадената от Г. П. Д. молба за изменение на определение от 21.10.2020г. по ч.т.д. №655/2020г. на ВКС, I т.о., следва да се остави без уважение. Воден от горното, съставът на ВКС