Определение № 1055 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11908/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229–236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. П. И., подадена чрез адвокат П. Макавеев, против определение № 36461/05.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10462/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК е прекратено производството по адм. дело № 10462/2025 г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател обжалва определението, като се позовава на всички основания по чл. 209 от АПК – недопустимост, нищожност и неправилност на съдебния акт. Подробни съображения излага в частната жалба. Иска отмяна на определението и постановяване на нов акт по същество, с който съдът да задължи Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) да предостави искания от жалбоподателя достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред АССГ и Върховния административен съд. Ответникът – член на КОНПИ, чрез процесуален представител гл. юрк. В. Иванова, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Счита обжалваното определение за постановено при правилна преценка на доказателствата, в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Моли за оставянето му в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на А. П. И. срещу Решение № ЦУ01-4905/12.09.2025 г. на член на КОНПИ, овластен на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. С последното И. е уведомен по отношение на отправеното от него заявление с рег. № ЦУ01-4669/29.08.2025 г., че с предходно Решение № ЦУ01-4490/19.08.2025 г. на член на КОНПИ заявителят вече е бил информиран, че за сочения от него случай не са налице предпоставките за образуване на проверка за отнемане на незаконно придобито имущество от КОНПИ на основание чл. 108, във вр. с чл. 107 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗОНПИ), доколкото е установено, че не е извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108 от КОНПИ – налице е постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. 1937/2018 г. на СП, тъй като не са налице достатъчно данни за извършено престъпление. Поради липсата на законово основание за образуване на проверка по чл. 108, във вр. с чл. 107 от ЗОНПИ, в КОНПИ не е създавана и не се съхранява преписка на хартиен носител за извършване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество. За да постанови обжалваното определение, АССГ е приел, че с оспореното Решение № ЦУ01-4905/12.09.2025 г. на член на КОНПИ задълженият субект е уведомил заявителя, че търсената със заявление с рег. № ЦУ01-4669/29.08.2025 г. информация, а именно достъп до преписка с изх. № 5664/01.04.2020 г. в оригинал, както и всички свързани с нея преписки, не е създадена и не се съхранява от ответника, тъй като по подадения от жалбоподателя сигнал не е била образувана проверка, респективно не е налице преписка, достъп до която да може да бъде предоставен. На това основание съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК – липсва годен за оспорване индивидуален административен акт. Процесното решение на член на КОНПИ не обективира отказ за предоставяне на достъп до обществена информация и не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. То има уведомителен характер и попада в обхвата на чл. 33 от ЗДОИ - с него единствено се съобщава на заявителя, че задълженият субект не разполага (не обработва и не съхранява) търсената информация. Определението е правилно. Правилен е изводът на административния съд, че Решение № ЦУ01-4905/12.09.2025 г. на член на КОНПИ има характер на уведомление по смисъла на чл. 33 от ЗДОИ и не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. В настоящия случай заявителят А. П. И. е уведомен, че в КОНПИ не е създавана и не се съхранява преписка на хартиен носител за извършване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество по подадения от него сигнал. По своето съдържание това волеизявление на административния орган съответства напълно на хипотезата на чл. 33 от ЗДОИ и не представлява изричен отказ по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Наличието на годен за оспорване административен акт е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Правилен е изводът на АССГ, че процесното решение на член на КОНПИ не подлежи на съдебен контрол предвид характера си на уведомление по чл. 33 от ЗДОИ. С оглед изложеното обжалваното определение на АССГ се явява постановено при правилна преценка на обстоятелствата по случая и в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а изводите на съда почиват на ясни и мотивирани съображения, поради което определението е и обосновано. Не се доказват сочените в частната жалба касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената проверка настоящата инстанция констатира, че не са налице и основанията, предвидени в чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което определението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Не са претендирани разноски от ответната страна и такива не следва да се присъждат с настоящото определение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение