Определение № 2141 от 09.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 590/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 11045/12.06.2025г. на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД за изменение на определение № 1677 от 31.05.2025г. по делото в частта на разноските, като присъдените на насрещната страна „Електроразпределение Север“ АД разноски за адвокат от 14 892 лева с ДДС се намалят като прекомерни. Посочено е, че съдът е задължен да определи размера на адвокатското възнаграждение с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото в какъвто смисъл е решението на СЕС по дело С-438/22. Съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая повдигнатият спор не се отличава с фактическа и правна сложност, а ответникът е подал единствено отговор на касационната жалба. Така адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер не по-голям от 1 000 лева. С отговор вх. № 12320 от 01.07.2025г. „Електроразпределение Север“ АД оспорва молбата като неоснователна. Счита, че присъждането на възнаграждение от 14 892 лева с включен ДДС е правилно. Спорът се отличава с правна и фактическа сложност, както и е налице висок материален интерес. Касае се за правоотношение между потребител и лицензиант в областта на енергетиката във връзка с дължими към лицензианта за пренос и разпределение на електрическа енергия на съответната територия цени за предоставени мрежови услуги, регулирани от държавен орган. Касаторът е поставил множество въпроси, позовал се е на практика на СЕС. Трябвало е да се положат допълнителни усилия, за да се даде адекватна по степен защита. Обсъден е бил голям обем съдебна практика. Молбата за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от искането. Направеното с молбата възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК също е своевременно. За търсения размер на разноските за адвокат страната е узнала с постановяването на определението по чл. 288 от ГПК, при което е подадена и молбата по чл. 248 от ГПК. По същество молбата на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е неоснователна. Адвокатско възнаграждение от 14 892 лева с ДДС (12 410 лева без ДДС) съответства на материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от името на „Електроразпределение Север“ АД в касационното производство съдопроизводствени действия. По-конкретно материалният интерес в касационното производство е висок – 193 871. 43 лева. Подадената касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е в голям обем (13 страници), при формулирани единадесет материалноправни и процесуалноправни въпроси в изложение, свързани с основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и допълнително позоваване практика на СЕС. Фактическата и правна сложност на спора по водените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е немалка и е предпоставена от изложените от касатора-ищец множество доводи по приложението на ЗЕ и ПТЕЕ, както и на Директива 2009/72/ЕО. Индикация за това са събраните по делото множество доказателства, включително експертизи, и продължителността на производствата пред Окръжен съд – Добрич и Апелативен съд – Варна (делото е било образувано през 2021г.). Съответен на касационната жалба и изложението е бил и подаденият от насрещната страна отговор, съдържащ и становище по правилността на въззивното решение. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Както се посочи обаче, относно размерите на адвокатските възнаграждения в хипотеза на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК са относими конкретните действия на адвоката с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес. Всъщност за цялото производство ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение от общо 23 360 лева без ДДС (5 490 лева за първа инстанция, 5 460 лева за втора инстанция и 12 410 лева за трета инстанция), а само за първоинстанционното и въззивното производство ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение от 17 500 лева без ДДС (5 000 лева в производството пред Окръжен съд – Добрич и 12 500 лева пред Апелативен съд – Варна). В касационното производство не се установят разноски за платено адвокатско възнаграждение от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, но и така платените от страните възнаграждения са съпоставими, при което отново не би могло да се приеме, че възнаграждение от 12 410 лева без ДДС, платено от ищеца за касационната инстанция, е прекомерно. При изложените съображения молбата на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД по чл. 248 от ГПК като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът