Определение № 1120 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 205/2026 г.

Образувано е по частна жалба на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", чрез гл. юриск. В. Димитрова, срещу Определение № 10293/23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9301/2025 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против Определение № 2118 от 27.06.2025 г. по адм. дело № 478/2025 г. на Административен съд (АС) – Велико Търново и производството по делото е прекратено. По подробни изложени съображения за "нищожност, недопустимост и материална незаконосъобразност" на оспорения съдебен акт, се претендира отмяната му. Ответната страна – "Розахим" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, ул. "Антон Страшимиров" № 57, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от страна, по отношение на която съдебният акт е неблагоприятен, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови оспореното определение за прекратяване на образуваното съдебноадминистративно производство, тричленният състав на Върховния административен съд, позовавайки се на Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълк. дело № 10/2019 г. на ОСС на Върховния административен съд и на основание чл. 200, ал. 2 АПК е приел частната жалба за недопустима. Посочил е, че в проведеното по реда на чл. 197, вр. чл. 202, т. 1, вр. чл. 103, ал. 3 АПК производство пред АС - Велико Търново, е прогласен за нищожен отказ на директора на ТД "Държавен резерв" гр. Велико Търново да възобнови производството по издаване на предписание, обективирано в Констативен протокол № 40-07-3707/23.11.2021 г. на комисия, назначена с негова Заповед № РД-10-282/22.11.2021 г. и преписката е изпратена на компетентния административен орган - председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София за произнасяне. Приел е, че съгласно предписанието на чл. 200, ал. 2 АПК активно легитимирани да обжалват постановения съдебен акт са само страните, участващи в административното производство. В конкретния случай определението на първоинстанционния съд е обжалвано от председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", гр. София, на който преписката е изпратена като административен орган, компетентен да издаде акта, предмет на производството пред първоинстанционния съд. Този административен орган не е страна в инициираното производство по реда на чл. 99 АПК, поради което за него не е налице процесуално право да обжалва съдебния акт, с който отказа на директора на ТД "Държавен резерв" гр. Велико Търново за възобновяване на административното производство е обявен за нищожен. Тричленният състав е извел заключение, че по аргумент от чл. 201 АПК по разрешения с него въпрос определението на съда е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването, а след изпращане на преписката за произнасяне, частният жалбоподател придобива качеството на овластен орган за издаване на административен акт, поради което не е страна в развиващото се производство по издаване на административен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно възприетото в правната теория и съдебна практика (Вж. например: Тълкувателно решение (ТР) № 1/10.02.2012 г., постановено по тълк. дело № 1/2011 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС)) нищожни са съдебните решения, постановени от ненадлежен съдебен състав или орган, неподписани от мнозинството на решаващия състав, взети извън правораздавателната власт на съда, в нарушение на предвидената в закона писмена форма или със съдържание, което е абсолютно неразбираемо или предписва явно престъпление или несъвместимо с основите на действащия правен ред действие. Единствено наличието на такъв непреодолим порок в правораздавателната дейност може да обоснове обявяване нищожност на съответния съдебен акт. Очевидно в конкретния казус не е налице нито един от посочените пороци, обуславящи отпадането от правната действителност на разглеждания съдебен акт. Обжалваното определение е издадено в писмена форма и от надлежно функциониращ състав с оглед на чл. 165 АПК. Определението е в рамките на правораздавателната власт на съда и е подписано. С оглед на това доводът на частния жалбоподател за нищожност на оспорения съдебен акт е неоснователен. В контекста на изложените възражения следва да се посочи, че преценката за наличието на активна легитимация на жалбоподателя е съдържателно свързана с въпроса за законосъобразността на постановения акт по делото, а не с неговата валидност или допустимост С обжалваното определение АС - Велико Търново е прогласена нищожността на писмо изх. № 11-01-1215/19.05.2025 г. на директора на ТД "Държавен резерв" гр. Велико Търново, с което е отказано възобновяването на производството по издаване на предписание, обективирано в Констативен протокол № 40-07-3707/23.11.2021 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-10-282/22.11.2021 г. на същия издател и преписката е изпратена на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", за процедиране съобразно указанията за тълкуване и прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2, във вр. с чл. 202, т. 1 и чл. 103, ал. 3 АПК, определението, с което се отменя отказа на административния орган да допусне възобновяване на производството по издаване на административен акт, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните, участващи в това производство. Сравнителният анализ на нормите на чл. 15, ал. 1, вр. с чл. 27, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК налага извод, че страни в досъдебната фаза на административния процес могат да бъдат прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт, или за които той би породил права или задължения. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които пряко и непосредствено се засягат от властническото произнасяне. Ако съответното волеизявление не е категорията на правопогасяващ, правопроменящ или правоизключващ юридически факт досежно материалните права на съответния субект, то последният не е активно легитимиран да го обжалва. Постановеният на основание чл. 103, ал. 3 АПК отказ за възобновяване засяга пряко законните интереси на лицата (граждани или организации), инициирали производството по възобновяване или конституирани в качеството на заинтересовани страни, които се явяват негови адресати. Административният орган, пред който се развива производството няма качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение, т.к. е решаващ орган. При условие, че нито директорът на ТД "Държавен резерв" гр. Велико Търново, нито директорът на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" не са участници в материалното административно правоотношение, оспореният акт не засяга пряко и непосредствено интересите им, което обстоятелство да обуславя допустимостта на предявената жалба. Статут на надлежна (главна) страна административният орган придобива едва в спорното правораздавателно производство (съдебната фаза на административния процес), а материалноправната му легитимация е определена от качеството на издател на акта - страна, засегната от правния спор - срещу която се води делото (Арг.: чл. 153, ал. 1 АПК). Противно на твърденията в частната жалба, административният орган, на който преписката се изпраща от съда за произнасяне по компетентност, след като е обявена нищожността на оспорения отказ за възобновяване на производството поради постановяването му от некомпетентен орган, не попада в кръга на лицата, които разполагат с право на жалба в хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК. Цитираната разпоредба е способ за своевременно преодоляване на неправилното конституиране на страните по делото. За да избегне влизането в сила на съдебно решение, което още на фазата на касационното производство е видно, че е проведено без участието на надлежна страна, законодателят е дал право на лице, което не е участвало в първоинстанционното съдебно производство, но за което решението има сила и е неблагоприятно, да го обжалва. В случая частният жалбоподател не е такова лице. Постановеното по спора определение действително има сила за председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", доколкото преписката му се изпраща за произнасяне. Последицата от определението, с което административната преписка е върната за ново произнасяне е във възникнало задължение на компетентния административен орган да се произнесе. Същото обаче не е неблагоприятно за този административен орган, защото със съдебния акт му се възлага единствено упражняване на правомощия, включени в обхвата на възложената му властническа компетентност. В прерогативите на органа, комуто преписката се изпраща за произнасяне е извършването на дължимата преценка относно допустимостта, съответно основателността на подаденото искане, вкл. приключването на административното производство с акт, чието съдържание той ще определи. Предвид изложеното в случая по отношение на частния жалбоподател не е налице неблагоприятно засягане от съдебното определение по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК. В останалата им част обстоятелствените доводи в частната жалба са свързани с правилността на определението на административния съд. Те биха подлежали на проверка само при допустимост на жалбата срещу съдебния акт като предпоставка на инстанционния контрол, поради което обсъждането им е безпредметно. С оглед горното, като е приел, че подадената пред него частна жалба е недопустима и я оставил без разглеждане, тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия,