Определение № 5064 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4262/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Конфедерация на независимите синдикати в България“ (КНСБ), представлявана от П. Д. – президент, против определение № 10564/17.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2460/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Областен управител на област София, изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради и което моли съдът да я остави без уважение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена против подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред АССГ е образувано по подадена от „Конфедерация на независимите синдикати в България“ жалба с искане на обявяване на нищожността на Заповед № РД-21-004/07.01.2000 г. на Областен управител на област София, с която на осн. чл. 6, ал. 1 и ал. 3 ЗОСОИ и Заявление № РД -97-00-1440 от 01.04.1998 г. от наследниците на С. С. Г. е наредено 1. да се уважи искането им за обезщетяване със съсобственост в обект, актуван с АДС № 8208 от 7.08.1979 г находящ се в административна сграда Дом на профсъюзите, адрес пл. „Д. Благоев“ № 1: 2. Оценката да се изготви на осн чл. 6, ал. 4 ЗОСОИ съгласно § 4 от ПЗР на ЗОСОИ; 3. Определя условия при които да се предоставят компенсаторни записи съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ. С оспореното в настоящото производство определение административният съд оставил без разглеждане жалбата на КНСБ с искане на обявяване на нищожността на Заповед № РД-21-004/07.01.2000 г. на Областен управител на област София и прекратил производството по делото. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приел, че за КНСБ липсва правен интерес да иска обявяване на нищожността на Заповед № РД-21-004/07.01.2000 г. на Областен управител на област София. Посочено е, че съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения, като задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Също така, нарушаването или застрашаването трябва да е пряк резултат от действието на индивидуалния, общия или нормативния административен акт, т. е. ако оспорването на акта е успешно, то отмяната му ще доведе до удовлетворяване интереса на оспорващия, който е негов адресат. Административният съд посочил още, че интересът от оспорване на един акт трябва да е пряк, което означава, че с този акт "се отнемат, изменят или ограничават права“, без да е необходимо да се издава някакъв последващ административен акт. Поради това е прието, че за да се прецени дали КНСБ има правен интерес от оспорването на заповедта на областния управител или не, следва да се изходи от обстоятелството, ако тази заповед не съществуваше в правния мир, би ли се решил въпросът със собствеността на КНСБ върху процесния имот. Посочено е, че КНСБ твърди, че още от преди издаването на Заповед № РД-21-004/07.01.2000 г. на Областен управител на област София имотът е негова собственост, но въпреки това първоинстанционният съд приел, че КНСБ следва да установи вещно право на собственост върху процесния имот - срещу адресатите на заповедта, а споровете за собственост не са предмет на разглеждане в административното производство според административния съд. Съответно защита на правото си на собственост КНСБ би получила не чрез обявяване нищожността на заповедта, а чрез предявяване на иск за собственост по общия исков ред пред гражданския съд. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият състав на трето отделение не споделя изводите на административния съд, че за КНСБ липсва правен интерес да иска обявяване на нищожност на Заповед № РД-21-004/07.01.2000 г. на Областен управител на област София. Видно от материалите по делото, безспорно се установява, че към датата, на която е издадена Заповед № РД-21-004/07.01.2000 г. на Областен управител на област София, КНСБ е собственик на административна сграда - Дом на Профсъюзите с адрес: пл. Д.Благоев №1. Това се е случило въз основа на Решение № 136 от 16.07.1990 на МС и Заповед №РД-09-966 от 1990 г. на Председателя на ИК на ОБНС Триадица. Следователно, за КНСБ съществува правен интерес от обявяване нищожността от съда на Заповед № РД-21-004/07.01.2000 г. на Областен управител на област София. Липсата на правен интерес е от категорията на абсолютните за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно. С цитираната заповед на областния управител на Софийска област, съответно от 2000 г. е уважена претенцията на физически лица за обезщетяване по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ със съсобственост в новопостроена административна сграда –Дом на Профсъюзите с адм.адрес пл.Д.Благоев №1. При наличие обаче на извършена много преди искането разпоредителна сделка за този имот, а именно: възмездно прехвърляне срещу заплащане по чл. 13 ЗС във вр. чл.7 от ЗС на "Конфедерация на независимите синдикати в България" (КНСБ), и отмяна на АДС № 8202 от 07.0.1979г., то за жалбоподателя, като собственик на имота, съществува правен интерес да иска прогласяване на нищожност на Заповед № РД-21-004/07.01.2000 г. Следва да се прецени по съществото на спора дали в правомощията на Областния управител е да предоставя право на съсобственост върху имот, който не е държавен, придобит е от добросъвестни лица по надлежния ред, както и кога е започнало и завършило строителството с оглед влизане в сила на ЗОСОИ. Също така, следва да се прецени има ли материална компетентност и предмет заповедта на Областния управител в тази й част. /в този смисъл е и Решение № 8090/22.07.2025г. по адм.дело№2056/2024г. на ВАС с докладчик Юлиян Киров/. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че следва да бъде отменено обжалваното определение, а делото да се върне на същия състав за произнасяне по съществото на спора. Предвид изхода на делото, разноски на ответника по частната жалба не следва да се присъждат. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при разглеждане на делото, съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,