Определение № 5249 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9829/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Е. Х., чрез процесуален представител, с искане да бъде допълнено постановеното по настоящето дело решение № 3010 от 17.03.2026 г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени направените такива в първоинстанционното производство в размер на 1200 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна – изпълнителния директор на Националния център за информация и документация /НАЦИД/ гр. София, който в представен писмен отговор, чрез процесуален представител, излага твърдения по съществото на спора, като последните нямат отношение към искането за допълване. Алтернативно прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, счита молбата за допълване за подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, от активно легитимирана страна, като същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С постановеното по делото решение № 3010 от 17.03.2026 г. ВАС отменя обжалваното пред него решение № 19465/06.06.2025 г., постановено по адм. дело № 858/2025 на Административен съд - София - град, вместо което постановява ново, с което отменя отказа на изпълнителния директор на НАЦИД гр. София, обективиран в писмо с рег. № 94-00-3/10.01.2025 г. Със същото решение ВАС е осъдил НАЦИД да заплати на Е. Х. сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Касаторката своевременно е претендирала пред касационната инстанция и присъждане на разноските за първата инстанция, видно от списъка на л.110, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането. В хода на първоинстанционното производство Х. е била представлявана от адвокат, като съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 22.01.2025 г. и фактура от 23.01.2025 г., същата е заплатила по банков път сумата от 1200 лева адвокатско възнаграждение. В хода на първоинстанционното производство насрещната страна не е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което възражението в отговора на искането се прави за пръв път след срока и не следва да се обсъжда. Предвид така установеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 143, ал. 1 АПК и следва да бъде допълнено постановеното по настоящето дело решение № 3010 от 17.03.2026 г. в частта за разноските, като НАЦИД гр. София следва да бъде осъден да заплати на Е. Х. направените деловодни разноски в размер на 1200 лв. в тяхната равностойност в евро от 613,55, представляващо заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 176а, ал.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение