Решение № 6083 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2014 г.

Решение № 6083 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Албина Драгомирова Георгиева, от гр. София, чрез процесуален представител, против решение № 1001 от 27.01.2014 г., постановено по адм. дело № 10870/2013 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-15-715 от 29.07.2013 г. на министъра на здравеопазването. Жалбоподателката оспорва решението като неправилно, релевирайки доводи за неговата необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон. Твърди, че решаващият състав неправилно е приел за осъществено основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване служебното правоотношение между страните. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на заповедта. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрк. Гавазова, оспорва жалбата. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. Първоинстанционният състав е бил сезиран с жалба от Албина Драгомирова Георгиева срещу заповед № РД-15-715 от 29.07.2013 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., считано от датата на връчване на заповедта е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "Държавен експерт" с ранг V-ти старши в Дирекция "Пресцентър, връзки с обществеността и протокол", в Министерство на здравеопазването (МЗ). За да отхвърли жалбата срещу така описания административен акт, съдът е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, като правопораждащ правото на уволнение юридически факт. От данните по делото съдът е установил, че с оглед оптимизиране числеността и структурата на МЗ, във връзка с приетия с ПМС № 149 от 2013 г., Устройствен правилник (УП) на МЗ и в изпълнение на утвърдено от министъра на здравеопазването ново длъжностно и поименно разписаниe, в сила от 29.07.2013 г., са направени структурни промени в администрацията на ведомството, като е променено наименованието на Дирекция "Пресцентър, връзки с обществеността и протокол" на "Връзки с обществеността", а функциите във връзка с протокола са възложени на новосъздадената Дирекция "Европейска координация, международни дейности и протокол". Променена е общата численост на персонала в обсъжданата дирекция, организационната структура и бройката на щатните длъжности. Заеманата от касаторката длъжност "Държавен експерт" е премахната. Общо експертните длъжности в Дирекция "Връзки с обществеността" са четири, като две от предвидените бройки са за длъжността "Старши експерт" и по една бройка - съответно за "Главен експерт" и за "Младши експерт". При тези данни решаващият състав е приел, че е налице съкращаване на длъжността "Държавен експерт", като основание за постановяване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Обсъдил е подробно в мотивите си разликите в задълженията, произтичащи от длъжностните характеристики на заеманата от Албина Георгиева длъжност и длъжностите "Главен експерт", "Старши експерт" в Дирекция "Връзки с обществеността", както и "Държавен експерт" в Дирекция "Европейска координация, международни дейности и протокол". Посочил е, че функциите и задачите, изпълнявани от жалбоподателката не са идентични с тези, които са определени за длъжностите в новосъздадената Дирекция "Европейска координация, международни дейности и протокол". На тази база е обосновал правния си извод, че е налице съкращение на длъжността на жалбоподателката и то е извършено по установения от закона ред, от компетентен орган и при наличие на законово основание. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение при съкращаване на длъжността. За прекратяване на служебното правоотношение на цитираното правно основание е достатъчно да е установен юридическият факт "съкращаване на длъжността", за чието възникване следва да е налице фактическото премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което премахване да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания - съобразно легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", регламентирано с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА, обн., ДВ, бр. 49/29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.). По определение длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. В контекста на дефиницията на чл. 2, ал. 1НПКДА, за да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задачите и задълженията й; или респ. тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В конкретния казус, видно от изготвеното длъжностно разписание на МЗ, в сила от 29.07.2013 г., числеността на новосъздадената Дирекция "Връзки с обществеността" включва 5 щатни бройки, а съществувалата преди Дирекция "Пресцентър, връзки с обществеността и протокол" е включвала 8 щатни бройки. Общо експертните длъжности в дирекцията, заедно с тази на жалбоподателката са 7, като 4 бр. са за длъжността "Главен експерт" и 2 бр. - за длъжността "Старши експерт". От утвърденото ново длъжностно разписание е видно още, че в Дирекция "Връзки с обществеността" няма разкрита длъжност "Държавен експерт". В новосъздадената Дирекция "Пресцентър, връзки с обществеността и протокол" съществуват 5 длъжности за "Държавен експерт", на които са възложени задължения и функции, различни от тези, изпълнявани от касационната жалбоподателка. При така установените от решаващия състав и безспорни между страните релевантни за спора факти, несъмнено установяващи премахване на заеманата длъжност като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание на МЗ, неоснователно е възражението за липса на реално съкращаване на длъжността, т. к. са запазени нейните функции и задължения. Както многократно е посочвано от Върховния административен съд, преразпределянето на задълженията, изпълнявани от едно лице, за изпълнение от повече служители, също съставлява съкращаване на длъжността. Последното е свързано с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията, изпълнявани от цялото административно звено, между неговите служители. Това от своя страна е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на органа по назначаването, който в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Въпрос на свободна преценка на органа е определяне на наименованието и съответната система от функции, задължения и изисквания на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 ЗА). Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задължения и изисквания) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния УП. Ето защо и противно на основния довод за неправилност на решението, застъпен в касационната жалба, за законосъобразността на уволнението по този текст е ирелевантна общата численост на персонала в администрацията и конкретното й структурно звено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, в т. ч. увеличеният брой на експертните длъжности, осъществяващи дейност в областта на пресцентъра и връзките с обществеността. Сравнението с новоразкритите длъжности "Главен експерт" или "Старши експерт" е безпредметно, т. к. това са различни нормативно определени позиции с различни функции, съобразно чл. 7, ал. 2 и ал. 3 НПКДА. Тези длъжности са различни като длъжностно ниво и като изисквания за заемане от изпълняваната от жалбоподателката, а обстоятелството, доколко тя би могла да ги изпълнява, е ирелевантно за спора. След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор, той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв при промени в щатното (длъжностното) разписание. Преценката му кои държавни служители да освободи е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, т. к. за него не съществува законово регламентирано задължение за подбор. Съдебният контрол е приложим само по отношение на законосъобразността на акта, с който е прекратено служебното правоотношение. Законът не изисква специална мотивировка и не свързва уволнението с определено поведение на служителя или пригодността му да изпълнява съответната служебна дейност, а с политика на редуциране на длъжностите, която се провежда по целесъобразност на органа по назначаването. За настъпване на уволнението е достатъчно наличието на посоченото правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., инкорпориращо в себе си по закон и фактическото такова, което в процесния казус е безспорно установено. Предвид изложеното, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. Фактическите изводи на решаващия съдебен състав се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,