Определение № 2519 от 15.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3189/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 6439/06.06.2023 г. на Н. К. К., подадена чрез пълномощника адв. Ем. А., с което се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК отмяна на влязлото в сила определение № 1210/19.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1543/2023 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., с което е потвърдено разпореждане № 700/17.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3207/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което се връща частна жалба вх. № 27564/22.12.2022 г. против постановеното по делото определение № 2918/18.11.2022 г. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, констатира служебно, че е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: В производството по чл. 307, ал. 1 ГПК съдът се произнася по допустимостта на молбата за отмяна - срок, такса, страни, наличие на влязъл в сила съдебен акт, по отношение на който способът е приложим. С разпоредбата на чл. 303 ГПК е предвиден извънреден способ за защита на страните срещу влезли в сила съдебни решения по делата, в които са участвали, при наличието на изчерпателно посочени основания. Съгласно задължителната съдебна практика - т. 2 от ППВС № 2/29.09.1997 г. /което е запазило значението си и при действието на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г./ на отмяна по реда на чл. 303 - чл. 309 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно последващо приетото Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/т.6/ изрично е отречено да имат такъв характер и от приложното поле на производството по глава 24 от ГПК са изключени определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е приложимо не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, като определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. В настоящия случай се иска отмяна на влязло в сила преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение, с което е потвърдено разпореждане № 700/17.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3207/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което връща частна жалба вх. 27564/22.12.2022 г. против постановеното по делото определение № 2918/18.11.2022 г., с което е потвърдено определение № 594/07.09.2022 г. по гр. д. № 361/2022 г. на Софийски окръжен съд за връщане на исковата молба на Н. К. К., поради липса на правен интерес от иска и прекратяване на производството. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК не е жалба срещу невлязло в сила решение или съответно на преграждащо определение за връщане на жалба. Този въпрос в случая е решен с влязло в сила определение по реда на инстанционния контрол и не може да се пререшава по реда на извънинстанционния контрол. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.