Решение № 2109 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р В. Василев- Главен инспектор при ОДБХ- София-град и инспектор В. Грозданова, чрез процесуален представител, против решение №16881 от 18.05.2025г., постановено по адм. дело №3214/2024г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, с което по жалба на „Марс Инкорпорейтед България“ЕООД е отменено тяхно предписание № 0003900/06.06.2022г. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излагат в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния им представител. Претендират разноски. Правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът – „Марс Инкорпорейтед България“ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор и в СЗ оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С Предписание №0003900/06.06.2022г., издадено от касаторите след извършена на основание чл.109, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ проверка в склад за търговия на едро с храни, находящ се в гр.София, ул.Челопешко шосе №24, стопанисван от ответното дружество, резултатите от която са отразени в КП № 0030462/06.06.2022г., е установено, че върху опаковката на шоколадово барче „Сникърс“ не е посочена страната на произход или мястото на произход, което може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или мястото на произход на храната, с което са нарушени чл.26, §2, б.“а“ от Регламент (ЕС) №1169/2011г., и на основание чл.138, §1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл.25, ал.1, т.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от Закона за храните /ЗХ/ на „Марс Инкорпорейтед България“ЕООД е предписано да се предприемат коригиращи действия относно етикетирането на шоколадово барче „Сникърс“ с изискванията на действащото законодателство. Производство пред първоинстанционния съд е образувано след отмяна на решение №8079 от 30.12.2022г., постановено по адм.д.№5802/2022г. на АССГ и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с решение №3691/26.03.2024г. по адм.д.№3406/2023г. на ВАС на РБ. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, но е формално незаконосъобразно по см. на чл.146, т.2 АПК, както и е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.146, т.3 АПК, и не съответства на законовата цел. Съдът е счел, че изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК не е спазено за процесното предписание, като в него от фактическа страна е посочено единствено, че върху опаковката на шоколадовото барче „Сникърс“ не е посочена страната на произход или мястото на произход, което може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или мястото на произход на храната, като констатираното нарушение е квалифицирано като такова по чл.26 §2, б.“а“ от Регламент (ЕС) 1169/2011, но в предписанието липсват мотиви и каквито и да е съображения относно наличието на връзка на качествата на шоколадовите барчета „Сникърс“ с държавата или мястото на произход, за да се направи обоснован извод, че тази липса на посочване може да заблуди потребителя относно истинската държава или мястото на произход. Според АССГ в случая не са ангажирани по делото доказателства да са предприети действия за изясняване на произхода на процесните шоколадови барчета, за да се направи категоричен извод за степента на несъответствие и отговорността на оператора. Съдът е приел, че в нарушение на чл.35 и чл.36 АПК АО не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на случая и не е събрал доказателства за релевантните факти, за които регламентът го овластява да постанови предписание от вида на процесното. АССГ е счел, че относима в случая е разпоредба на чл.26 §2, б.“а“ от Регламент (ЕС) 1169/2011, но фактическите основания, изложени в оспореното предписание не изпълняват хипотезата на нормата, а предписанието е общо и представлява буквално цитиране на разпоредбата на чл.26 §2, б.“а“ от Регламент (ЕС) 1169/2011. Съдът е достигнал до несъмнен извод, че компетентния орган не е предприел необходимите действия по чл.138, §2 от Регламента вр. чл.24, ал.1 ЗУАВ с цел да се определи произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора, както и не е приложил подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие Съдът е намерил за уместно да отбележи, че констатираните в процесния случай нарушения, освен че са порок във формата на АА, обуславят извод и за ограничаване на правото на защита на дружеството, на което е вменено съответното нарушение, тъй като е било лишено от възможността в пълнота да организира защитата си. Решението е неправилно. Незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че предписанието е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като мотивите на съда в тази част представляват разширен препис на мотивите, изложени в решение №8079 от 30.12.2022г., постановено по адм.д.№5802/2022г. на АССГ. Противно на възприетото от първостепенния съд оспореният административен акт в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК съдържа фактически и правни основания за издаването му. Актът е постановен след установяване и посочване на фактическите основания за неговото издаване, като фактически основания се съдържат и в документи- част от административната преписка по издаването му. Предписание №0003900/06.06.2022г. е издадено на основание чл.138, §1 от Регламент (ЕС) 2017/625 вр. чл.25, ал.1, т.1 от ЗУАВ. Посочената разпоредба от ЗУАВ предвижда, че мерките по чл.24, ал.1 се прилагат с предписание на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл.138, §2, букви "а", "б", "в" и "д" от Регламент (EС) 2017/625. В чл.24, ал.1 е посочено, че ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл.138, §2 от Регламент (EС) 2017/625, който предвижда, че когато предприемат действия при установено несъответствие, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2. В настоящия казус след извършената на 06.06.2022г. по повод подаден сигнал проверка в склад на едро, стопанисван от „Марс Инкорпорейтед България“ЕООД, конкретно на съдържанието на етикет на храна ( по см. на чл.2, §1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 ) - шоколадово барче „Сникърс“ е установено, че е налице нарушение по см. на чл.26, §2, б.“а“от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията, изразяващо се в това, че върху опаковката на продукта не е посочена страната на произход или мястото на произход, а това може да заблуди потребителя по отношение истинската страна на произход или мястото на произход на храната. С оглед констатирането на това нарушение, спрямо дружеството на основание чл.138, §1 от Регламент ЕС 2017/625 е предприето прилагане на подходяща мярка с цел да се гарантира, че то ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната му поява. Такава мярка, според чл.138, §2, б.“в“ от Регламент (EС) 2017/625 е промяна на етикетите или предоставяне на коригираща информация на потребителите, която мярка в конкретния казус е приложена от административния орган. В процесния случай не се установява нарушение на чл.35 и чл.36 АПК, извършено от АО. Противно на тезата на първостепенния съд, непредприемане на действия в хода на административното производство от страна на АО за изясняване на произхода на процесните шоколадови барчета, не е нарушение на административнопроизводствените правила, още повече от категорията на съществените, защото релевантния факт на липса на посочена върху етикета на храната страна или място на произход е безспорен, поради което следващият относим към спора въпрос е дали посочването на страната на произход или мястото на произход спрямо конкретната храна е задължително по см. на чл.26, §2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011, което касае материалната законосъобразност на оспореното предписание. Изследването на наличието на връзка на качествата на шоколадовите барчета „Сникърс“ с държавата или мястото на произход, във вр. с установяване наличие на заблуда в потребителя относно истинската страна на проход или мястото на произхода на храната, би било относимо към решаване на въпроса относно прилагане на национални мерки за задължително посочване на страната на произход или мястото на произход на храната по см. на чл.39 §2 вр. §1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, какъвто не е процесния случай. В този смисъл разрешение на въпроса е дадено в цитираното от ответната по касация страна, макар и в друг контекст, Решение на Съда (трети състав) от 01 октомври 2020г. по дело С-458/2018г. ECLI:EU:C:2020:763. Приложената мярка в настоящия казус не е национална мярка относно допълнителни задължителни данни /допълнителна национална мярка/ по см. на чл.39 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, а е във вр. с установеното в чл.9 §1, б.“и“, вр. задължително посочване на данни, представляващо информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет по см. на чл.2, §2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011, съобразявайки предвидените хипотези в чл.26 от този Регламент. По отношение материалната законосъобразност на оспорения акт настоящият състав намира следното: С чл.9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е въведен списък на данните, които задължително трябва да са посочени върху храните, като сред задължителните данни са тези относно страна на произход или място на произход, при условията на чл.26 от Регламента, т.е. когато тези категории данни са предвидени като задължителни в относимата към спора разпоредба чл.26, б.“а“ от Регламента. Според чл.26, §2, б.“а“ от този регламент посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително: когато липсата на посочване може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или място на произход на храната, особено ако придружаващата я информация или етикетът като цяло предполагат, че тя произхожда от различна страна или място. Същевременно като общи изисквания за информация за храните и отговорност на стопанските субекти в хранителната промишленост, в чл.7, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 са въведени практики за обективно информиране, според които информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, трябва да е точна, ясна и лесноразбираема за потребителя, като потребителят не трябва да бъде въведен в заблуждение относно страна на произход или място на произход (чл.7, §1, б.“а“ от Регламента). В този смисъл предвид приложената от АО разпоредба на чл.26 §2, б.“а“ от Регламента, и безспорния по делото факт на липса на посочване върху опаковката процесната храна- шоколадово барче „Сникърс“, на страната на произход и мястото на произход, трябва да се даде отговор на въпроса налице ли е възможност за заблуда на потребителя по отношение истинската страна на произход или място на произход, вземайки предвид, че в случая придружаващата информация, отразена върху опаковката на стоката, вкл. изписването „Вносител „Марс Инкорпорейтед България“ЕООД, [адрес], [номер], гр.София, България“, не обосновава хипотезата на чл.26 §2, б.“а“, предл. второ от Регламента, т.е. като цяло създава предположение, че храната произхожда от различна страна или място. Настоящият състав, на основа приетите по делото и неоспорени от страните доказателства по делото, установяващи относимите към спора факти, предвид приложимите материалноправни норми и съобразно целите на правната уредба на защита на потребителите свързана с информацията за храните, установени с Регламент (ЕС) № 1169/2011, а именно, но и не само, постигане на постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите, чрез предоставяне на крайните потребители основа за информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен характер (чл.3, §1 от Регламента), свободното движение в Съюза на законно произведени и търгувани храни, като се отчита съответно необходимостта от защита на законните интереси на производителите и се насърчава производството на качествени продукти (чл.3, §2 от Регламента), но във връзка с това как всеки отделен потребител съобразно специфичните му особености, генериращи и различни потребности от информация, би възприел информацията за дадена храна, или липсата на определен вид информация за нея, приема, че в конкретния казус информацията, предоставена на потребителите на храна шоколадово барче „Сникърс“, отразена върху опаковката, не защитава в достатъчна степен потребителите, защото потребителя не може изобщо да узнае истинската страна на произход или място на произход на храната ( по отношение „място на произход“, „страна на произход“ и относно това представлява ли името, търговското наименование или адреса на стопанския субект в хранителната промишленост върху етикета представлява ли обозначение на страната на произход или мястото на произход на храната по смисъла на Регламента, виж. Чл.2, §2, б.“ж“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011), а това означава липса на каквато и да точност, имаща за резултат препятстване на потребителя съобразно неговите специфични съображения от здравен, икономически, екологичен, социален, етичен или друг характер, да направи информиран избор по отношение на процесната храна, т.е. наличната информация върху процесната храна не осигурява изискуемото от Регламент (ЕС) № 1169/2011 високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите. Налага се извод, че в процесния случай е налице погрешна представа или мнение (заблуда), които неизбежно съпътстват досега на потребителя с информацията върху шоколадово барче „Сникърс“, касаеща страна на произход и място на произход, което обосновава хипотезата на необходимост от задължително по см. на чл.26, §2, б.“а“ вр. чл.9 от Регламента, посочване на тези данни върху опаковката на храната. Не се кредитират доводите на ответната по касация страна. Мотивите на АО не обвързват изписването на „Марс Инкорпорейтед България“ЕООД /стопански субект в хранителната промишленост/ върху опаковката на процесната храна с обозначение на мястото на произход или страната на произход на храната. Корелация в посочения смисъл липсва дори в подадения сигнал №7505 от 12.04.2022г. до БАБХ, и в този смисъл цитираната от ответника разпоредба на чл.26, §3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 в контекста на „Известие на Комисията“ (ЕК), както и на „Синьото ръководство“ за прилагане правилата на ЕС за продуктите 2022г. на ЕК (2022/С247/01) е неотносима към процесния казус. Разрешенията приети в цитираното от ответника Решение на Съда (трети състав) от 01 октомври 2020г. по дело С-458/2018г., са изложени от ответника едностранчиво- акцентираната т.26 от решението преразказва общото правило на чл.9 от Регламента, а т.27 от решението е свързана с конкретиката на преюдициалното запитване от Conseil d’Etat-Франция по делото, касаещо посочването на произхода на определени продукти- млякото и млякото и месото, вр. с предприемането на мерки от държавите –членки, налагащи допълнителни задължителни данни на осн. чл.39 от Регламента, която разпоредба е извън предмета на настоящия казус. Противно на тезата на ответника по касация, и както се отбеляза по-горе, оспореният акт е мотивиран, съдържа ясни и конкретни фактически и правни основания, а разпоредителната му част, относно предприемането на коригиращи действия от адресата, предвид посочените правни основания, не оставя съмнение кое е действащото законодателство и какви действия трябва да извърши адресата. Ответникът- търговец по см. на чл.1 от Търговския закон, на още по-голямо основание трябва да познава действащото право в областта на извършваната от него търговка дейност на територията на ЕО, поради което твърденията на дружеството, че не може да се ориентира какво точно му е вменено да извърши, независимо от вида и разновидностите на част от предлаганите от него храни - шоколадови барчета „Сникърс“ са несъстоятелни. Дали след установеното нарушение и издаване на процесното предписание дружеството трябва да извърши действия по преетикетиране или други действия, свързани с предлаганите от него храни на територията на Република България, включително по отношение на срок на извършването им, е въпрос на спазване на действащото законодателство в областта на храните, и тези действия са предоставени на волята на търговеца със съответните за него фактически и правни последици. Налага се извод, че с издаването на процесното предписание, инспекторите в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ София-град са постановили административния акт при спазване на установената форма, липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Предисанието е съответно и на целта на закона- отстраняване на установено несъответствие, чрез предписване на действия, които трябва да бъдат предприети от оператора за отстраняване или ограничаване на рисковете за здравето на хората. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспореното предписание се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за съответните съдебни инстанции – адвокатско възнаграждение общо в размер на 511.29 евро ( петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) (1000 лева), от които 204.52 евро (400 лева) платена сума по договор за правна защита и съдействие от 04.10.2022г. по а.д.№5802/2022г. на АССГ и 306.77 евро (600 лева) платена сума по договор за правна защита и съдействие от 30.01.2023г. по а.д. №3406/2023г. на ВАС-пето отделение, както и платена държавна такса за образуване на касационно производство в размер на 35.79 евро (70 лева). Искането за заплащане на разноски за настоящото касационно производство в размер на 511.29 евро (1000лв.) – сума отразена като договорено възнаграждение в договор за правна защита и съдействие от 06.06.2025г. с ЕАД „Беева“, не следва да се уважава поради липса на доказателства за заплащането му.