Определение № 4841 от 17.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3933/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл.130, ал. 4 от АПК. Образувано е по частна жалба на директора на Агенция „Митници“, чрез юрк. Аргиров против определение № 2192/28.02.2024 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 2158/2024 г., с което е прекратено съдебното производство, в частта, по искането на „ГЕЙЗ“ ЕООД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение № РЗМ – 5800-221/32-721087/01.02.2024 г. на директора на ТД Митница София и искането е изпратено по компетентност на директора на Агенция „Митници“. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател твърди, че с оглед липсата на оспорване на акта по административен ред с искане за спиране на предварителното изпълнение на решението, в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК. В тази връзка поддържа, че съдът неправилно е тълкувал материалния закон и е обосновал неправилен извод за приложението на чл. 221, ал. 2 Закона за митниците /ЗМ/. Ответникът „ГЕЙЗ“ ЕООД гр. София не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е подадена от административния орган, на който е изпратено искането за спиране съгласно чл.130, ал. 4 АПК и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд по жалба на „ГЕЙЗ“ ЕООД е решение № РЗМ – 5800-221/32-721087/01.02.2024 г. на директора на ТД Митница София, с което е отказано приемането на декларираната митническа стойност за внос на конкретно посочени стоки, определена е нова митническа стойност на стоките и задължения за довнасяне на мито и ДДС. С жалбата съдът е сезиран с искане за спиране предварителното изпълнение на оспореното решение на основание чл. 166 АПК. С обжалваното определение, Административен съд – София град е прекратил производството по делото в частта по искането за спиране и го е изпратил на директора на Агенция Митници по компетентност. За да постанови този резултат съдът е приел, че искането не му е подведомствено, тъй като в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 ЗМ законодателят е регламентирал специална самостоятелна процедура относно случаите, в които е направено искане за спиране на решенията по чл. 19б ЗМ. Поради това и на основание чл. 130 АПК е постановил жалбата в частта, по искането за спиране, да се изпрати по компетентност на директора на Агенция „Митници“. Определението е неправилно постановено. Основателно е оплакването в частната жалба, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на митническото решение по чл. 19б ЗМ, което е обжалвано по съдебен ред, е подведомствено на съда. Съгласно чл. 45, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза („Регламент (ЕС) № 952/2013“) подаването на жалба не спира изпълнението на обжалваното митническо решение. Идентична е и разпоредбата на чл. 221, ал. 1 ЗМ, според която обжалването на решението по чл. 19б, не спира неговото изпълнение. В чл. 45 § 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е предвидено спиране на предварителното изпълнение на митническите решения от митническите органи, условията за което са възпроизведени изцяло и в националния закон - чл. 221, ал. 2 и 3 от ЗМ. Според цитираните норми, предварителното изпълнение на решение по чл.19б, може да бъде спряно по искане на заинтересованото лице, съответно от директора на Агенция „Митници“ при обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато може да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице, а предварителното изпълнение на решение по чл.19б, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания - от органа, който го е издал, ако в срока за обжалване бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите под формата на паричен депозит или поръчителство под формата на банкова гаранция. Съгласно чл. 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и съгласно чл. 221, ал. 1 ЗМ, подаването на жалба против митническото решение пред митническите органи, е предпоставка за допустимост на искането за спиране от категорията на абсолютните. (В този смисъл определение № 4001 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2023 г.). От изложеното следва да се приеме, че предвиденият в специалния закон ред за спиране предварителното изпълнение на митническите решения по чл.19б ЗМ от митническите органи по чл. 221, ал. 2 и 3 от ЗМ се отнася за случаите, когато са оспорени по административен ред. В разглеждания случай на основание чл. 148 АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 ЗМ митническото решение е обжалвано от „ГЕЙЗ“ ЕООД направо пред съда, като искането за спиране на предварителното изпълнение е направено от оспорващия с жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство. Поради това и на основание чл. 130, ал. 2 АПК, съдът, в правомощията на който е разглеждането на делото, е компетентен да разгледа и да се произнесе и по искането с правно основание чл. 166 АПК за спиране предварителното изпълнение на оспорения акт. В същия смисъл е и определение № 8873/26.09.2023 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, постановено по адм. дело № 8754/2023 г. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по допустимостта и основателността на искането на съгласно чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,