Решение № 754 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 925/2009 г.

Решение № 754 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 925/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК (отм.). С определение № 333/10 от 21.04.2010 г. по гр. д. № 925 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на атакуваното с касационната жалба на ЗПК "П.", представлявана от Д. Ж. П. и адвокат А. К. решение № 29 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 32 от 2009 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № 167 от 11.12.2008 г. по гр. д. № 77 от 2008 г. на Елховския районен съд и е уважен иска за ревандикация за трактор "ТК - Б." с ДКН 0177 ЕЕ /стар с ДКН Я-0615 ЕТ/. Материалноправният въпрос, по който е допуснато обжалването е при какви условия се прекъсва давността по чл. 80, ал. 1 ЗС. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В касационната жалба се позовават на неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответникът Р. Н. Р. е взел становище по жалбата и я оспорва. Претендира разноски в размер на 100 лева, документирани с представеният договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 11.05.2009 г. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях и в законния едномесечен срок. Жалбата е неоснователна. Ямболския окръжен съд е отхвърлил предявеният иск от касатора ЗПК "П." срещу ответника Р. Н. Р. за възстановяване на собствеността и предаване на владението на трактор "ТК - Б." с ДКН 0177 ЕЕ /стар с ДКН Я-0615 ЕТ/ с рама № 14090 и двигател № 683128, защото е намерил, че негов собственик на оригинерно основание е ответникът, тъй като е придобил собствеността по силата на продължило непрекъснато и спокойно давностно владение в продължение на пет години, което е започнало след като Р. Р. е спечелил проведен търг. Въззивният съд е разгледал и претенцията за собственост на ищеца ЗПК "П." и е установил, че кооперацията също е придобила чрез търг през 1994 г. въпросния трактор. Цитирани са и решенията, които са водени между продавача - "Съвета на правоимащите" и жалбоподателя, включително и решение № 5 от 7.02.2000 г. по гр. д. № 744 от 1999 г. по описа на Ямболския окръжен съд. Хронологията на транслативните сделки с въпросната вещ са както следва: с договор за покупко-продажба на МПС от 20.11.1994 г. ЗПК "П." - с. Б. е закупила трактора от прекратената по § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ ЗПК "З. клас". Между двете страни е било водено дело за собственост и с решение № 5 от 7.02.2000 г. по гр. д. № 744 от 1999 г. на Ямболския окръжен съд ЗПК "П." е била призната за собственик. Субективните предели на решението по това дело нямат обвързващо действие по отношение на Р. Н. Р., който не е бил страна в този процес. Въз основа на решението кооперацията се е снабдила с изпълнителен лист по който е образувано изп. д. № 66 от 2001 г. по описа на С. при Елховския районен съд и впоследствие е преобразувано под № 70 от 2006 г. по описа на ЧСИ, което от своя страна е преобразувано в из. д. № 285 от 2007 г. по описа на ЧСИ към Ямболския окръжен съд. При осъществяване на изпълнението е било констатирано, че длъжника не осъществява владение върху трактора, което е отразено и в протокол от 17.04.2001 г., довело до иницииране на процедурата по чл. 414, ал. 2 ГПК (отм.). Разсъждавайки по трите юридически факта, които предпоставят уважаването на иска за ревандикация Ямболския окръжен съд е приел за установено и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че фактическата власт се упражнява от ответника Р. Н. Р., който я е получил както се каза по-горе въз основа на спечелен търг, за който е съставен протокол № 2 от 4.05.1999 г. С фактура № 16 от 15.12.2000 г. цената на трактора е била преведена в полза на "Съвета на правоимащите" на ТКЗС. На 11.01.2001 г. тракторът е регистриран в КАТ с ДК № У 0177 ЕЕ със собственик Р. Р. От този момент фактическата власт върху трактора се осъществява от него. Няма данни към датата на провеждането на търга ответникът да е знаел, че правото на собственост е на трето лица, а не на продавачите "Съвета на правоимащите" към ТКЗС. Направеният извод е, че вещта е придобита на оригинерно основание. Посочено е че ищеца - касатор е изгубил правото си на собственост, а ответника го е придобил на оригинерно основание. Правилно е изразеното в решението разбиране че прекъсването на давността при условията на чл. 116, б. "б" и "в" ЗЗД е налице само между страните и не се отнася до трето неучастващо в съдебното производство или в производството по принудителното изпълнение лице. Правилен е също и аргумента, че с изтичането на пет години съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за собствеността движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В случая физическото лице е осъществявало фактическата власт върху вещта, която му е предадена след провеждането на посоченият търг. Постановеното решение е правилно и отговора на поставеният по чл. 280, ал. 1 ГПК материално правен въпрос, че условията за прекъсване на давността по чл. 80, ал. 1 ЗС са уредени в чл. 116 ЗЗД е съответен на утвърдената съдебна практика. Касаторът дължи на ответника направените разноски в размер на 100 лева. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.