Определение № 2908 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2046/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – [населено място], подадена чрез процесуалния пълномощник юрк. Д. Д. срещу определение № 1054/09.04.2026 г., постановено по частно възз. гр. дело № 626/2026 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (т.е. потвърдено е) първоинстанционното определение № 84/12.03.2026 г. по гр. дело № 186/2026 г. на Средецкия районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя по чл. 84, ал. 3 от СК за вписване на малолетното дете Д. П. Г. в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО) по чл. 83, ал. 1 от СК, водена и поддържана от Министерството на труда и социалната политика, и е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. В жалбата се подържат оплаквания и съображения за неправилност на същото. В изложението към жалбата, също чрез юрк. Д., като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) във връзка с § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ бр. 106/2023 г., изм. ДВ бр. 26/2025 г.), до 31.12.2026 г. кой орган – съд или ДСП е овластен да преценява дали са налице материалните предпоставки по чл. 84, ал. 3 от СК за вписване на дете за пълно осиновяване; 2) във връзка с § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ бр. 106/2023 г., изм. ДВ бр. 26/2025 г.), до 31.12.2026 г. допустимо ли е съдът да постанови вписване по чл. 84, ал. 3 от СК, а съответната регионална ДСП (РДСП), въз основа на съдебното решение фактически да впише детето за пълно осиновяване; и 3) във връзка с § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ бр. 106/2023 г., изм. ДВ бр. 26/2025 г.), до 31.12.2026 г., при наличие на постановено влязло в сила съдебно решение за допускане на осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК, това решение нищожно ли е като неподведомствено на съда или е неправилно, или е недопустимо. От страна на касатора се навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като се поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да постанови обжалваното въззивно определение, окръжният съд е възприел по реда на чл. 272 от ГПК мотивите на районния съд, както и цитираната там практика на ВКС, обективирана в определение № 5320/20.11.2025 г. по ч. гр. д. № 3587/2025 г. на ІІІ-то гр. отд. С оглед това въззивният съд е приел, че съгласно § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ бр. 106/2023 г., изм. ДВ бр. 26/2025 г.), всички процедури по гл. VІІІ „Осиновяване“ от СК, започнали преди 31.12.2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред, т.е. – по реда, регламентиран с нормата на чл. 84 от СК в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 101/2019 г. – преди изменението от 2023 г., предвиждаща административен ред за вписването на деца във водения от РДСП регистър на деца за пълно осиновяване – въз основа на заповед на директора на РДСП, и изключва съдебната намеса. Окръжният съд е приел и че регламентираният с новоприетата ал. 3 на чл. 84 от СК, съдебен ред за вписване на деца за пълно осиновяване в НЕИСПО е приложим след 31.12.2026 г., съгласно изричната разпоредба на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК, когато този единен национален регистър е предвидено да бъде създаден и въведен в експлоатация. Позовавайки се отново на практиката на ВКС, въззивният съд е изтъкнал, че и в настоящия случай процедурата пред административния орган (ДСП) за вписването на малолетното дете в регистъра на деца за пълно осиновяване е започнала преди 31.12.2026 г., както и че липсва създадена НЕИСПО, каквато законът изисква, и в която на основание чл. 84, ал. 3 от СК съдът да разпореди вписването, предвид което е споделил крайния извод на първата инстанция, че подадената от жалбоподателя молба е недопустима за разглеждане. При така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, първите два процесуалноправни въпроса, поставени от касатора, са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното определение и са от значение за изхода на процесуалния спор в настоящото частно производство, поради което тези два въпроса удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Третият въпрос не осъществява тази предпоставка, тъй като по настоящото дело не е постановявано влязло в сила съдебно решение по чл. 84, ал. 3 от СК, за да се извършва преценка от какъв порок би страдало то, каквато преценка не е осъществявал и въззивният съд с обжалваното определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с разпореждане от 23.04.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 3/2026 г. на ОСГК на ВКС, по което предмет на разглеждане е следният правен въпрос: как се извършва вписването на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК (в сила от 22.12.2023 г.). В закрито заседание от 28.05.2026 г. ОСГК на ВКС уточни и прередактира поставения въпрос, както следва: кой е приложимият ред за вписването на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК (в сила от 22.12.2023 г.), ако процедурата е започнала преди 31.12.2026 г., респ. – преди създаването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО. В предметния обхват на така уточнения въпрос попадат първите два процесуалноправни въпроса, поставени от касатора по настоящото дело. Поради това и тъй като по посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение, то и по настоящето дело към настоящия момент не може да бъде постановено определение по допускането или не на касационното обжалване (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към ТР № 8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо, касационното производство по настоящото частно гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 и с чл. 274, ал. 3 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение