Определение № 10192 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна касационна жалба на ЖСК „Милано“, чрез адв. Д. Асенов като процесуален представител, против определение № 21075 от 18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3572/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Твърденията са за наличие на правен интерес от оспорване на отказа за премахване на временен строеж в имот, по отношение на който жалбоподателят претендира, че е носител на право на строеж. Ответникът – кметът на Столична община, не е изразил становище по частната касационна жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на ЖСК „Милано“ против отказ на кмета на Столична община по заявление вх. № СОА24-НЦ62-1092-5 от 10.02.2025г. и е прекратил производството по делото. Съдът е приел от фактическа страна, че кооперацията е подала заявление с вх. № СОА24-НЦ62-1092-5 от 10.02.2025г. до кмета на СО с искане да се премахне на основание § 17, ал. 1, изр. второ от ПР на ЗУТ, временен строеж - паркинг, разположен върху части от УПИ І-за ЖС, УПИ V-109,110,111, УПИ ІV-за ЖС и улица, във връзка с възникнала инвестиционна инициатива съгласно учредено право на строеж върху УПИ І за реализиране предвижданията на подробния устройствен план и че по заявлението няма произнасяне от органа, с оглед на което на 24.03.2025 г. е подадена жалба срещу мълчалив отказ, по която е образувано делото. Установено е също, че към приложената административна преписка е представено писмо изх. № СОА24-НЦ62-1092-8 от 10.03.2025 г., издадено от зам. кмета на СО по заявлението на ЖСК, съобщено на жалбоподателя на 11.04.2025 г., с което предявеното искане е оставено без „удовлетворение“ /цит./. При изложените данни, за да постанови горния резултат, съдът приема, че жалбата е недопустима поради липса на годен за обжалване административен акт, тъй като за органа не е възникнало задължение да се произнесе по заявлението на ЖСК „Милано“, тъй като кооперацията не е страна в производството по чл.195 и чл.196 ЗУТ вр. с §17, ал.1 ДР ЗУТ, а органът в това производство решава въпроса относно статута на строежа по целесъобразност. Сочи се, че за ЖСК няма да се породят права и задължения при евентуално издаване на акта, както и при отказ, с оглед на което за нея липсва правен интерес от оспорване. По горните доводи и на основание чл. 159, т. 1 АПК съдът е прекратил производството по делото. Определението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът, като е установил, че след сезирането му с жалбата на ЖСК срещу мълчалив отказ по заявлението, е издадено писмо изх. № СОА24-НЦ62-1092-8 от 10.03.2025 г. от зам. кмета на СО, е следвало да извърши преценка за допустимостта на оспорването срещу последното, което видно от съдържанието му обективира изричен отказ по подаденото заявление. Горното следва по аргумент от разпоредбите на чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 АПК, както и от молбата на жалбоподателя от 02.05.2025 г., с която заявява, че поддържа жалбата и срещу писмо изх. № СОА24-НЦ62-1092-8 от 10.03.2025 г. Според цитираните процесуални правила, при оспорване на мълчалив отказ и наличие на последвал в хода на производството изричен отказ, какъвто е настоящият случай, производството продължава по оспорването на изричния отказ. В този смисъл са задължителните указания дадени в т. 8 от Постановление на пленума на Върховния съд № 5 от 22.09.1976 г. по гр. дело №3/1976 г. и трайно установената практика на ВАС. В противоречие с визираните процесуални норми, произнасянето на съда с оспореното определение, видно от формирания диспозитив, е за недопустимост на жалбата срещу отказа на кмета на СО по заявлението на кооперацията, т.е. срещу мълчаливия отказ на органа, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяна по чл.209, т.3 вр. с чл.236 АПК. Делото следва да се върне на административния съд, който въз основа на представените доказателства да извърши преценка по допустимостта на жалбата срещу изричния отказ в писмото от 10.03.2025г., вкл. за наличието на активна процесуална легитимация за жалбоподателя, който е заявител в административното производство по § 17, ал.1, изр. второ ПР на ЗУТ, както и във връзка с твърдението му, че е носител на ограничено вещно право на строеж по отношение на имота, в който е изграден временният строеж. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Второ отделение