Определение № 264 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1318/2015 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Постъпило е искане от [фирма], [населено място] за връщане на внесеното от молителя обезпечение в размер на 17 391,21 лева, с оглед постановеното по настоящото дело определение № 501 от 23.06.2016г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 314 от 29.10.2014г. по гр.д. № 637/2014г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по молбата [фирма] оспорва направеното искане. Поддържа, че не са налице основанията на чл.282, ал.5 ГПК, тъй като искът не е отхвърлен, нито производството е прекратено. Сочи, че преведената сума служи като гаранция, че ще бъде изплатено вземането, присъдено с влязлото в сила осъдително въззивно решение. Поради това моли искането да бъде отхвърлено и внесената сума да бъде преведена по посочената банкова сметка на Адвокатско дружество „Д. и З.“. С определение № 63 от 09.02.2015г. по ч.т.д. № 375/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. е постановено спиране на изпълнението на въззивно решение № 314 от 29.10.2014г. по в.гр.д. № 637/2014г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 23.05.2014г. по гр.д. № 2014/2012г. на Великотърновски районен съд в частта за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 15 787,78 лева – цена на доставени стоки, заедно със законната лихва от 06.08.2012г. до окончателното плащане. С определение № 501 от 23.06.2016г., постановено по настоящото т.д. № 1318/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 314 от 29.10.2014г. по в.гр.д. № 637/2014г. на Великотърновски окръжен съд. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, като взе предвид обсъдените данни, намира, че молбата за освобождаване на обезпечението е неоснователна. С оглед постановеното по настоящото дело определение е влязло в сила въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която молителят [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 15 787,78 лева – цена на доставени стоки, заедно със законната лихва от 06.08.2012г. до окончателното плащане. Поради това следва да се приеме, че не е осъществено условието на чл.282, ал.5 – внесената гаранция обезпечава изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане за посочената сума и въпреки дадените му от съда указания, молителят не е представил доказателства, че е заплатил тази сума. С оглед направеното от ответника по молбата искане за превеждане на сумата по посочената сметка на адвокатско дружество, следва на ответника да бъде дадена възможност да посочи дали е образувано изпълнително дело въз основа на осъдителното въззивно решение, като в този случай гаранцията може да бъде преведена по сметка на съдебния изпълнител по негово искане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение