Определение № 6977 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6437/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Националния орган (РНО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-A "Румъния - България" 2014-2020 година чрез юрисконсулт Любенов, срещу определение № 1620/19.05.2025 на Административен съд гр. Велико Търново по адм.д. № 274/2025 година. С последното, съдът е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение № РД-02-14536 от 17.03.2025 г., издадено от РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A "Румъния - България" 2014-2020 година за определяне на финансови корекции. С частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са аргументи в посока, че община Лясковец се позовава на самото решение и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна и трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства, като това прави изводите на съда за доказаност на искането за спиране на предварителното изпълнение неправилни. Касационният жалбоподател счита за неправилни и изводите на съда, че общината не разполага със средства, с които да заплати сумата за финансовата корекция, преди влизане в сила на обжалваното решение, тъй като за нея е било пределно ясно, че е в нарушение на сключения договор за субсидия, за което е предвидено определянето на финансова корекция. Твърди, че в мотивите на първоинстанционния съд не е ясно посочено по какъв начин ще бъде затруднено нормалното функциониране на общината, в случай, че изпълни нормативните изисквания във връзка с предварителното изпълнение на акта за определяне на финансова корекция. Сочи, че липсва направен от съда анализ относно характера на задължението, както и такъв относно възможностите за разсрочване и отстрочване на задълженията. Според касатора не се сочат конкретни по вид и размер вреди, които биха могли да настъпят от предварителното изпълнение на акта, като от страна на общината не са представени нови обстоятелства, които да бъдат основание за спиране на предварителното изпълнение на акта. Заявява искане за отмяна на обжалваното определение, като неправилно. Ответникът, община Лясковец, чрез адв. Николова в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Велико Търново е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение № РД-02-14536 от 17.03.2025 г., издадено от РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A "Румъния - България" 2014-2020 година за определяне на финансови корекции, както следва: 1. финансова корекция в размер на 116 388,34 евро с ДДС, по отношение разработването и внедряването на уеб-базирана система – Договор № ОП-2017-005 от 25.01.2018 г., сключен между община Лясковец и „Балистик сел“ ЕООД, на стойност 300 300,00 лв. без ДДС/360 360,00 лв. с ДДС; 2. финансова корекция в размер на 5 685,00 евро с ДДС, по отношение два информационни киоска – Договор № ОП/2018/001 от 28.05.2018 г., сключен между община Лясковец и „Иновативни софтуерни системи“ ЕООД, на стойност 98 728,00 лв. без ДДС /118 473,60 лв. с ДДС. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че изпълнението на оспорения в производството акт би довело до настъпване на значителни имуществени вреди за общината, както и на вреди (вкл. с неимуществен характер) за населението на общината. Мотивиран е извод, че установените задължения на общината с решението за определяне на финансова корекция са в значителни размери, като сумата надхвърля 1% от бюджета на общината и такива разходи не са предвидени при формирането му. Съдът е приел, че предвид размера на финансовите корекции предварителното им плащане обективно е в състояние да затрудни нормалното функциониране на общината, включително като породи невъзможност или поне значително затруднение при изпълнение на коментираните нормативно установени задължения. От своя страна това би накърнило и интереса на цялата местна общественост, съизмерим по степен на значимост на защитавания с чл. 27, ал. 2 HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=41762&ToPar=Art73_Al4&Type=201" от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) държавен интерес. Определението е неправилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт независимо дали е допуснато по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги оказва въздействие върху правната сфера на адресата, поради факта, че придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт – чл. 268, т. 1 АПК. Изпълнението на акт, който не е станал окончателен, съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, макар и впоследствие да бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност в определени случаи законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, като е дал приоритет на своевременното постигане на целта, с която е издаден актът. В процесния случай предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт е допуснато по силата на закон, с оглед разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. То е инструмент за защита и обезпечаване на финансовите интереси на Европейския съюз. В случаите, когато законът допуска предварително изпълнение на административни актове от определен вид, както е в настоящия случай, той презумира наличието на една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Трудно поправимата или значителна вреда следва да е противопоставима на защитения от закона обществен интерес и да го преодолява. Изпълнението обаче може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Доказателствената тежест за тази нови обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на лицето, което иска спирането. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само в тесен смисъл. В настоящия случай общината твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради това, че исканата за възстановяване сума е непосилна за бюджета на общината и заплащането й ще причини значителна и трудно поправима вреда, като същевременно спирането на незабавното изпълнение не би накърнило съществено обществен интерес, нито ще затрудни или осуети реализирането на вземанията, ако наличието на същите бъде потвърдено при съдебното обжалване. Сочените от общината доводи за прекомерно засягане на финансовото й състояние не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Вредите, които община Лясковец твърди, че биха били причинени от предварителното изпълнение на оспореното решение касаят единствено парични плащания и не следва да се определят нито като значителни, нито като труднопоправими. Финансовите затруднения на бенефициера не представляват значителна и труднопоправима вреда, противопоставима на обществения интерес. Тук следва да се съобрази принципът залегнал в чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, поради което не влияе пряко върху останалите парични потоци, управлявани от бенефициера. Последният има право да му бъдат възстановени единствено разходвани суми по проекта, които са допустими, и за които не е наложена корекция. Допуснатото предварително изпълнение на корекцията означава единствено, че разходваните средства по проекта на този етап остават за сметка на бенефициера. Дали сумата ще бъде възстановена на бенефициера от административния орган зависи от законосъобразността на акта, с който се налага корекцията, но това се решава с акта по същество на спора в основното производство. На този етап община Лясковец не доказва противопоставими на обществения интерес значителни или трудно поправими вреди, които да позволяват на съда да направи извод за защитим интерес, който е по-значителен от обществения, прогласен като принцип за разходване на средства от ЕС само за допустими разходи, за които не са установени нередности. В случая общината се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. В случая доказване на нови обстоятелства, настъпили след издаване на акта, взаимодействието между които обстоятелства и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, да има за резултат значителна или трудно поправима вреда, не е проведено. Това прави извода на съда за доказаност на искането за спиране на предварителното изпълнение неправилен. Предвид изложеното не се установява наличието на основанията по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК. Като е обосновал различен извод и е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на решението за определяне на финансови корекции, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Вместо него следва да бъде постановен друг, с който искането на община Лясковец за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решение № РД-02-14536 от 17.03.2025 г., издадено от РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A "Румъния - България" 2014-2020 година бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение