Определение № 9089 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Б. О. М., от гр. Севлиево, [адрес], чрез процесуалния му представител адвокат Р. Балтов от АК - Габрово, против Определение № 1117 от 13.08.2025 г., постановено по адм. дело № 298/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Габрово. По подробно изложени съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна и спиране изпълнението на оспорената заповед. Ответникът - началникът на областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. Габрово към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното определение АС - Габрово е отхвърлил искането на Б. О. М. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с № РД-14-3871 от 29.07.2025 г., издадена от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. Габрово към ИААА, в частта по т. 1 - прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № [номер] на лек автомобил "Дачия Лоджи" от категория М1, собственост на Б. О. М., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и е оставил без разглеждане искането на Б. О. М. за спиране предварителното изпълнение на заповедта в частта по т. 2 - прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б", предл. 2 и ал. 2, т. 3 ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление № [номер] на водача О. Б. М., до отстранявате на нарушението, но за не повече от 12 месеца. За да обоснове извод за неоснователността на направеното с жалбата искане за спиране изпълнението на т. 1 от оспорената заповед, първоинстанционният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ЗАвтП е намерил за приложима нормата на чл. 166, ал. 2 АПК, като е посочил, че предварителното изпълнение на ПАМ е по силата на законова разпоредба, а не е допуснато с разпореждане на издателя на акта. Съдът е преценил, че наведените от жалбоподателя обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като трудно поправими вреди по смисъла, вложен от законодателя. Счел е, че по делото не са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения, които сочат на интерес, приравнен по значимост на защитения от закона обществен такъв. Акцентирал е, че в тежест на жалбоподателя е да установи конкретните факти и обстоятелства, които да обосноват настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Посочил е, че искането за спиране изпълнението на заповедта в частта по т. 2 е недопустимо, т.к. с разпореденото в нея се засягат права и законни интереси на трето лице - О. Б. М.. Определението е валидно, допустимо и правилно. І. Обективираните в Заповед № 14-3871/29.07.2025 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Габрово ПАМ са приложени с акт на специализиран орган, за констирано нарушение по ЗАвтП. Прилагането на мярка от вида на процесните е в обществен интерес - контрол при предоставяне на обществен превоз на пътници, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането й в съответствие със задължителните законови изисквания. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 с.з. предвижда, че обжалването на заповедите, с които се прилага ПАМ по чл. 106 и чл. 106а ЗАвтП се извършва по реда на АПК. В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата, със специалното правило на чл. 107, ал. 3 ЗАвтП е допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на процесния. Следователно в случая законодателят е преценил, че е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавно изпълнение на акта. Предмет на настоящата съдебна проверка е наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, обуславящи постановяването на временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно предписанието на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането, законосъобразен е изводът, че прилагането на заповедта не създава непосредствени опасности за жалбоподателя, респ. не се налага то да бъде незабавно спряно. Решащият съд правилно е приел, че данните по делото не обуславят извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Както бе посочено, цитираната разпоредба изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Респ. същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводите пред първоинстанционния съд се поддържат и в частната жалба, но те не опровергават извода за неоснователност на направеното искане, което е обосновано от жалбоподателя с посочване на факти, съществували преди издаването на акта. Описаните обстоятелства правилно са преценени като непопадащи в категорията по чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 АПК, поради което не мотивират основание за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката е приложена за срок до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца, при което аргументът за непропорционалност на административната намеса е явно необоснован. При отстраняване на нарушението или след изтичане на определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. ПАМ са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая по т. 1 от заповедта - текстът на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2, т. 1 ЗАвтП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Ето защо са ирелевантни доводите за липса на вина за допуснатото нарушение. Временната невъзможност на собственика да упражнява правото на ползване на ППС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Такива обстоятелства в случая не са налице. Противно на доводите, изложени в частната жалба, ирелевантно за прилагането на ПАМ по т. 1 от заповедта е обстоятелството, че процесното МПС не е собственост на водача. Законодателят не е предвидил, че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е собственост на водача. Да се приеме обратното би означавало, че всяко лице, различно от собственика може в нарушение на императивните законови изисквания да извършва правнорегламентирана дейност и без риск от приложението на конкретната ПАМ, каквато очевидно не е целта на закона. Приложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост на автомобила, а ограничава използването му за определен срок, респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС. И това е логично, т.к. именно с превозното средство е извършено нарушението, чието преустановяване ПАМ цели чрез сваляне и отнемане на регистрационнната табела. Правният ефект от налагане на ПАМ за собственика на ППС, който не е неин адресат е опосреден и предизвикан от поведението на водача, несъобразено със задължение да не препятства упражняването на правата по предоставената му вещ. Отношенията между собственика и водача, свързани с ограниченията в ползването на вещта, като последица от поведението на водача, и евентуалните щети (вреди или пропуснати ползи), нанесени от водача, следва да се уреждат по гражданскоправен ред. Макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси – каквито без съмнение са отношенията, свързани с регламентиране на обществените превози и осигуряване правата на участниците в тях. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 КРБ и е приложима, когато следва да бъдат защитени националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или обществени интереси. Следователно законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Поради това личният интерес на собственика няма приоритет спрямо обществения, т.к. последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. Следва да се има предвид, че ПАМ по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП не цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – контрол при извършването на правнорегламентирана дейност. Законовата разпоредба предпоставя засягане на правата на собственика на автомобила, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване защитата на здравето и сигурността на пътниците. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността за движение по пътищата на ППС, макар и то да остава под властта на неговия собственик/собственици. Противното би означавало МПС да запази регистрацията си и да бъде годно за участие в движението, при което се губи възпиращият ефект на ПАМ. Отчитайки високата обществена значимост и специфичната регламентация на дейността по таксиметров превоз на пътници, като е приел, че в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, АС - Габрово законосъобразно е отхвърлил направеното искане за спиране изпълнението на Заповед № РД-14-3871 от 29.07.2025 г. в частта й по т. 1 като неоснователно. ІІ. За да остави без разглеждане искането за спиране изпълнението на п. 2 от заповедта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б", предл. 2-ро и ал. 2, т. 3 ЗАвтП е разпоредено временно отнемане на СУМПС на О. Б. М., съдът е формирал извод за недопустимост на претенцията на Б. О. М.. Жалбоподателят е мотивирал процесуалната си легитимация пред първоинстанционния съд с качеството си на баща на водача О. Б. М., както и с факта, че е собственик на посоченото в акта моторно превозно средство (МПС), с което е извършен нерегламентирания таксиметров превоз. Тези обстоятелства нито го правят надлежна страна (титуляр или субституент) в спорното материално правотношение, нито обосновават твърдяната лична и непосредствена правна заинтересованост от спиране изпълнението на процесната заповед в частта й по пункт 2-ри. Временното отнемане на СУМПС-а на О. М. не засяга трети лица лично, нито пряко и непосредствено, за да бъдат те активно легитимирани да го оспорват. Същото важи и когато това лице е собственик на МПС. Материалното правоотношение възниква, развива се и се прекратява единствено между участниците в производството, а именно – компетентният административен орган и водача, извършил описаното в заповедта нарушение. Последият участва в административното производство по издаване на оспорената заповед. Точно той е и този, който има възможност да предприеме действия по оспорване на отнемането на СУМПС и спиране на предварителното изпълнение на акта. Подобно правомощие посоченият собственик на МПС няма. Ето защо жалбоподателят не е оправомощен да защитава частни интереси на трето лице, което е адресат на оспорената заповед, нито пък от тях да обосновава своята обезпечителна нужда от исканото спиране по чл. 166, ал. 2 АПК. Отсъствието на процесуална легитимация на жалбоподателя произтича от липса на засягане по неблагоприятен начин правната му сфера като собственик на МПС, т.к. за него това административно волеизявление не поражда задължения, нито нарушава или застрашава негови права, свободи или законни интереси. По аргумент от разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК, страни в процесуалното правоотношение са административният орган, издал акта и водача на автомобила, в качеството му на адресат на мярката. Процесуалното право на жалба принадлежи само на лицата, които имат качеството на страни по делото, а това са правните субекти, които са заинтересувани от неговия изход. Б. О. М. не е активно легитимиран да подаде жалба срещу ПАМ, засягаща лично водача О. Б. М.. Изводът за липса на правен интерес на собственика на превозното средство от търсената съдебна защита срещу акта за отнемане на СУМПС на водача, е правилен поради което и процесуално законосъбразно съдът е прекратил съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 АПК. Обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,