Определение № 1217 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1885/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адв. П. К. от САК - пълномощник на Д. А. Й., за допълване по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото определение № 888 от 19.03.2025 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че с подадения в срок отговор на касационна жалба е направено искане за разноски - платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв. с включен ДДС, но с определението съдът не се е произнесъл по искането и не е присъдил разноските, въпреки недопускането на касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна. Препис от молбата е връчен на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, който е депозирал отговор чрез процесуалния си представител юрк. А. С.. В отговора е изразено становище за неоснователност на молбата, като са изложени съображения, че при произнасяне по разноските съдът следва да съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС, според което националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в наредба, приета от Висшия адвокатски съвет. Препратено е към определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., с което е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. с мотив с позоваване на цитираното решение на Съда на ЕС. Заявено е искане молбата да бъде отхвърлена, алтернативно - да бъдат присъдени разноски на дружеството - застраховател в размер на минимум 1 600 лв. във връзка с подадената от Д. Й. насрещна касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 888 от 19.03.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново решение № 50 от 06.03.2024 г. по в. гр. д. № 494/2023 г. в частта, с която след частична отмяна на решение № 79 от 04.05.2023 г. по гр. д. № 332/2022 г. на Окръжен съд - Габрово е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Д. А. Й. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 19.04.2022 г., в размер на сумата 10 000 лв. (разлика над сумата 25 000 лв. до сумата 35 000 лв.), и на основание чл.287, ал.4 ГПК е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба на Д. А. Й. срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 79 от 04.05.2023 г. по гр. д. № 332/2022 г. на Окръжен съд - Габрово в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 35 000 лв. до претендираните 65 000 лв. Поради недопускане на касационното обжалване в оспорваната от ответника - касатор част ищецът Д. Й. има право на разноски за производството по чл.288 ГПК, които са поискани своевременно с отговора на касационната жалба. При постановяване на определението по чл.288 ГПК настоящият състав е пропуснал да се произнесе по искането за разноски и с оглед на това молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна. С отговора на касационната жалба е представен договор за правна помощ и съдействие от 24.06.2024 г., сключен с адв. П. К., в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС във връзка с касационно обжалване по в. гр. д. № 494/23 г. на Апелативен съд - Велико Търново в размер на 1 600 лв. с ДДС. В договора е вписано, че възнаграждението от 1 600 лв. е платено в брой, поради което договорът служи като разписка за плащане/получаване на възнаграждението и съставлява доказателство за реално извършване на претендираните в производството по чл.288 ГПК разноски - т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.12.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Защитата на ищеца срещу касационната жалба е осъществена при условията на договорено между страната и процесуалния й представител - адвокат възнаграждение, а не при условията на безплатно процесуално представителство по чл.38 ЗА. При тези обстоятелства доводите на ответника, че при преценката за размера на дължимото възнаграждение следва да бъде съобразено решението на Съда на ЕС по дело № С-438/22 и определението по ч. гр. д. № 1908/2022 г., с което в хипотезата на чл.38 ЗА е определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния касационен съд в размер на 150 лв., са неоснователни. В срока за отговор на молбата по чл.248 ГПК ответникът не е възразил съгласно чл.78, ал.5 ГПК срещу размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца на процесуалния му представител, и затова на ищеца следва да се присъдят разноски в реално извършения и доказан по делото размер от 1 600 лв. чрез допълване на определение № 888 от 19.03.2025 г. по реда на чл.248 ГПК. Подадената от Д. Й. насрещна касационна жалба не е разгледана от състава на ВКС, тъй като е констатирана отрицателната предпоставка по чл.287, ал.4 ГПК. Ответникът не е подал отговор на жалбата и не е претендирал разноски за защита срещу нея, поради което и с оглед развитието на производството по жалбата направеното в отговора на молбата по чл.248 ГПК искане за присъждане на разноски в размер „минимум 1 600 лв.“ е неоснователно и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,