Определение № 633 от 29.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5163/2014 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на искането на В. Е. К., С. С. А. и Ф. В. А., подадено чрез процесуалния представител адвокат Б. за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 2512 от 12.06.2014г. по гр.д.№ 687/2010г. на Окръжен съд Благоевград, с което е одобрена постигната между страните съдебна спогодба, обезсилено е решение № 4899 от 31.10.2013г.по гр.д.№ 73/13г.на Районен съд Разлог и е прекратено производството по делото. Искането е направено във връзка с подадена молба за отмяна от настоящите молители, която е входирана на 11.08.2014г.в ОС Благоевград и е в процес на администриране от посочения съд. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази материалите по делото, намира направеното искане за неоснователно по следните съображения: Спирането на изпълнението в хипотезата на чл.309 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.282 ал.2 от ГПК е способ за защита срещу последиците на въззивни решения, които подлежат на принудително изпълнение съгласно посочените в чл.404 от ГПК изпълнителни основания. С изпълнителната сила, която чл.309 от ГПК визира се ползват осъдителните решения. В настоящия случай се иска отмяна на съдебен акт, с който е одобрена постигната между страните съдебна спогодба. По своята същност съдебната спогодба е договор, с който страните уреждат съществуващия между тях правен спор. Независимо, че съгласно чл.234 ал.3 от ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, определението, с което тя се одобрява, съставлява охранителен акт, с който съдът не взема становище относно уредените със спогодбата правоотношения, както и относно съответствието им с действителното правно положение.Този акт няма самостоятелно значение и не променя договорния характер на спогодбата /вж. Постановление № 7 от 28.11.1973г.на Пленума на ВС/. С оглед изложеното, като взе пред вид, че не е налице никоя от изброените в чл.432 от ГПК хипотези, настоящият съдебен състав намира искането за спиране на изпълнението за неоснователно, поради което