Решение № 16009 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7612/2019 г.

Решение № 16009 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7612/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Петрова, подадена чрез пълномощник адв. Йовчев, срещу решение № 905 от 22.04.2019 г. по адм. д. № 14/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Със същото е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616009213-091-001 от 25.08.2017 г., издаден от Т. Петкова – началник сектор, възложил ревизията, и Е. Стоицева - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 688 от 23.11.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, в частта за допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 4 727, 98 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 114, 57 лв.; годишен данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 890, 74 лв. и лихви 119, 29 лв.; вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 2 229, 59 лв. и лихви 572, 83 лв. и за 2015 г. в размер на 1 024. 39 лв. и лихви 184. 58 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 393, 50 лв. и лихви – 358, 02 лв. и за 2015 г. в размер на 640, 24 лв. и лихви 115, 39 лв.; и вноски за ДЗПО – УПФ за 2014 г. в размер на 870, 94 лв. и лихви 223, 77 лв. и за 2015 г. в размер на 400, 15 лв. и лихви 72, 09 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно не е кредитирал заключенията на ССЕ и СОЕ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и определяне на данъчните задължения съобразно приетото заключение на ССЕ. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез юрк. Дамянова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира оставяне в сила на оспореното решение както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд – Пловдив е бил РА № Р-16001616009213-091-001 от 25.08.2017 г., издаден от Т. Петкова – началник сектор, възложил ревизията, и Е. Стоицева - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 688 от 23.11.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, в частта, в която на М. Петрова допълнително са определени дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 4 727, 98 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 114, 57 лв.; годишен данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 890, 74 лв. и лихви 119, 29 лв.; вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 2 229, 59 лв. и лихви 572, 83 лв. и за 2015 г. в размер на 1 024. 39 лв. и лихви 184. 58 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 393, 50 лв. и лихви – 358, 02 лв. и за 2015 г. в размер на 640, 24 лв. и лихви 115, 39 лв.; и вноски за ДЗПО – УПФ за 2014 г. в размер на 870, 94 лв. и лихви 223, 77 лв. и за 2015 г. в размер на 400, 15 лв. и лихви 72, 09 лв. За да отхвърли жалбата на М. Петрова, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 2, и т. 7, ал. 1 от същата разпоредба. След извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е установено несъответствие на паричните средства за 2014 г. в размер на 51 471, 01 лв., което основно е формирано от извършени разходи за строителство на сграда – "Къща за гости Петрови" – с. Равда. В хода на ревизията, на основание чл. 63 от ДОПК, е възложено изготвянето на експертиза за определяне себестойността на извършеното строителство на сграда, представляваща къща за гости с търговски обекти на партерния етаж и подземен гараж, находящ се в с. Равда. Същата е определена общо в размер на 708 524, 00 лв. без ДДС /вкл. периода 2007 г. – 2014 г. /, като по години себестойността на обекта е 107 950, 00 лв., като за РЛ са определени разходи за строителството за къщата за гости за 2014 г. в размер на Ѕ от 107 950, 00 лв. или сумата от 53 975. 00 лв., включена като разход при извършената съпоставка на получените доходи с направените разходи. За процесната 2014 г. на лицето са установени дължими вноски за ЗОВ общо за 4 191, 19 лв. Определена е годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ на М. Петрова за 2014 г. в размер на 47 279, 82 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 4 727, 98 лв. За процесната 2015 г. е констатирано, че РЛ и съпруга й са извършвали търговска дейност – хотелиерски услуги по настаняване на туристи в "Къща за гости Петрови", находяща се в с. Равда, но доходи от тази дейност не са декларирани от лицата. Според приходната администрация, тези доходи следва да се облагат като доходи от стопанска дейност като ЕТ. Средната цена за една нощувка за стая за ревизираните периоди е определена въз основа на получената информация от Booking. com. В. V. и от постъпилите плащания по банкова сметка. За 2014 г. – определени са приходи в размер на 2 378, 70 лв., разходи за 2 075, 86 лв. и облагаем доход в размер на 302. 84 лв. За лицето са установени дължими вноски за ЗОВ общо за 302. 84 лв. Определена е годишната данъчна основа за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ на лицето – 0. 00 лв. За 2015 г. – определени са приходи в размер на 11 250, 72 лв., разходи за 3 247, 70 лв. и облагаем доход в размер на 8 003. 02 лв. За лицето са установени дължими вноски за ЗОВ общо за 2 064. 78 лв. Определена е годишната данъчна основа за облагане на годишен данък по ЗДДФЛ на лицето в размер на 5 938, 24 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на 890. 74 лв. Съдът е обсъдил приетата по делото СТЕ, която потвърждава констатациите на органите по приходите, че строителството на къщата за гости е приключило през 2014 г., а не 2009 г., в каквато насока са били доводите на РЛ. Съдът не е кредитирал приетото заключението на СОЕ, като необосновано, некореспондиращо с останалите доказателства по делото и в голямата си част основано на предположения и недоказани твърдения на жалбоподателя, липса на проектно-сметна документация за сградата, както и неприлагане на методите за определяне на пазарна стойност на имота регламентирани в Наредба № Н – 9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Обосновал е извод, че чрез приетите по делото СОЕ и СТЕ, вкл. и показанията на св. Грудев и Даилов, не са опровергани констатациите на органите по приходите относно извършването на определени СМР по строителството на сграда /къща за гости в с. Равда/ през процесните години от 2007 до 2014 г., остойностяването им чрез експертна оценка в хода на ревизионното производство и оттам наличието на превишение на разходите над доказаните доходи през 2014 г. Въз основа на събраните в хода, както на ревизията, така и в съдебното производство доказателства, съдът е приел за доказано, че ревизираното лице не е отчитало доходи от извършване на хотелиерски услуги – настаняване на туристи в "Къща за гости Петрови", като за неоснователни са приети както възраженията относно определяне размера на данъчната основа, така и тези свързани с коефициента на заетост за 2014 г. и 2015 г., който според лицето е следвало да се определи според коефициент на заетост по данни на НСИ. Съдът е приел за неоснователна жалбата и в частта на установените по реда на чл. 124а ДОПК ЗОВ за процесните периоди. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите, които правилно са установени от административния съд. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключенията на СОЕ и СТЕ. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е извода за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Както в хода на административното производство, така и в съдебното, РЛ не е ангажирало доказателства, въз основа на които да бъде установена липса на превишение на разходите над приходите за процесната 2014 г. Това несъответствие е формирано от извършени разходи за строителство на сградата "Къща за гости Петрови" – с. Равда, като стойността на тези разходи правилно съдът е приел, че следва да бъдат остойностени съгласно експертната оценка изготвена в хода на ревизията. По този начин несъответствието между разходите и имущественото състояние на касатора правилно и законосъобразно е определено като данъчна основа, върху която са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Видно от събраните материали по делото, и констатациите на вещото лице по извършената СОЕ липсва проектно-сметна документация за сградата, в която да са описани всички видове и количества СМР с техните прогнозни стойности. Не са представени разходно-оправдателни документи за закупуване на строителни материали и услуги, което е наложило възлагане на експертиза в хода на ревизията. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал приетата СОЕ, тъй като същата е необоснована и не кореспондира с останалите доказателства по делото. Видно от същата от страна на жалбоподателя са представени множество доказателства, които са били известни на страната още в ревизионното производство, но не са представени пред ревизиращите органи или в съдебното производство. Обосновани са изводите на съда, че в голяма част СОЕ е основана на предположения и недоказани твърдения на жалбоподателката. Действително при извършването на експертизата в ревизионното производство, не са посочени конкретни контролирани и неконтролирани сделки съгласно разпоредбите на Наредба № Н-9 за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени /Наредбата/, а стойността на сградата е определена на база средни цени за кв. м. РЗП по еталон № 20 на СЕК, публикувани в Строителен обзор книжка 7-8 за съответната година. При изготвянето на СОЕ в съдебното производство също е не са използвани конкретни контролирани или неконтролирани сделки по смисъла на Наредбата, а е посочено, че са използвани списания "Строителен обзор", ежемесечни издания на "Стройексперт – СЕК" за годините от 2008 до 2014 г. В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е приел, че при изготвянето на СОЕ също не е използван нито един от методите за определяне на пазарната стойност съгласно Наредбата като правилно е кредитирал експертното заключение изготвено в хода на ревизията. Неоснователни са и оплакванията във връзка с некредитиране на СОЕ и по-конкретно невъзприемането на коефициента на заетост според данните по НСИ. От друга страна правилно съдът е кредитирал доказателствата предоставени в отговор на запитване до холандската данъчна администрация, към който са приложени договор, фактури и резервационни справки от Booking. com. В. V, като са взети предвид и получените плащания по банков път. Съдът коректно е отнесъл ставките на данъка и на ЗОВ към определения от него размер на данъчната основа и на окончателния осигурителен доход по данъчни периоди. За пълнота на изложението следва да се добави, че касационната жалба е подробна, но на практика в нея изцяло се преповтарят твърденията, изложени пред първоинстанционният съд, по които съдът обосновано и аргументирано се е произнесъл. При разглеждането на делото Административен съд - Пловдив е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на страните. В този смисъл, при същите факти и същите ревизирани периоди, при ревизия извършена по реда на чл. 122 от ДОПК на съпруга О. Петров, е постановено решение № 7246/15.05.2019 г. по адм. дело № 14963/2018 г. на ВАС, осмо отделение. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 978, 14 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,