Определение № 10915 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Димитров, срещу разпореждане № 10821 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 607/2025г. по описа на Административен съд – Варна. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на разпореждането и по същество се иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане Административен съд – Варна, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, връща частна касационна жалба вх. № 14588/11.09.2025 г., подадена от „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД срещу определение № 9387/28.08.2025 г., постановеното по адм. дело № 607/2025 г., с което са оставена без разглеждане молби, депозирани от дружеството за изменение и допълнение на определение № 8698/29.07.2025 г., постановено по адм. дело № 607/2005 г., в частта за разноските. За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил дадените му от съда указания с разпореждане от 16.09.2025 г. за отстраняване на нередовностите по подадената частна жалба. Така постановеното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 213а, ал. 1 от АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му, като когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В конкретния случай от данните по делото е видно, че от „Амарант Резиденс Дивелопмент“ ЕООД е била подадена частна жалба срещу определение № 9387/28.08.2025 г., постановеното по адм. дело № 607/2025 г. по описа на Административен съд - Варна. С разпореждане № 9999/16.09.2025г. съдът е оставил същата без движение, като е указано на частния жалбоподател да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен административен съд държавна такса в размер на 150 лева, както и обоснове правен интерес от обжалване на определението, доколкото същото не прегражда по-нататъшното развитие на производството, като разпореждането е съобщено лично на адв. Димитров, – подписал частната жалба в качеството на процесуален представител, на 23.09.2025 г., съгласно приложено по делото съобщение. По делото се установява, че в указания от съда срок – до 30.09.2025 г., както и към датата 07.10.2025 г., дружеството не е отстранило нередовностите по частната си жалба. Доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховен административен съд не са представени и пред настоящата съдебна инстанция. В тази връзка следва да се има предвид, че частният жалбоподател е следвало не само да внесе по сметка на Върховен административен съд дължимата държавна такса, но и съгласно изрично дадените му указания, да представи по делото в Административен съд – Варна доказателства за внасянето й – например платежно нареждане, нещо което по делото не се установява да е направено. Този извод не се променя и от соченото в частната жалба обстоятелство относно неизпълнено платежно нареждане, което и не се доказва с нарочен документ. При така установеното по делото следва да бъде прието, че в указания срок посочената от съда нередовност не е отстранена, поради което е налице хипотезата на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, а именно при неотстраняване на нередовности на частната жалба в срок, първоинстанционният съд я връща. С оглед изложеното разпореждането, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,