Решение № 57 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2013 г.

Решение № 57 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ю. В. С. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Б. и М. против въззивно решение № 627 от 30.01.2013 г. по в. гр. д. № 12973 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-34-45 от 2.05.2012 г. по гр. д. № 47252/2009 г. на СРС, като са отхвърлени като неоснователни предявените искове срещу Г. Н. Г., с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК, за признаване неистиността на два броя документи /пълномощни/ - с рег. № 7027 от 23.10.2003 г. относно неговото съдържание и с рег. № 9139 от 18.10.2004 г. относно автентичността му и са присъдени разноски. Предмет на касационното производство е само иска, касаещ пълномощно с рег. № 7027 от 23.10.2003 г. /относно другия иск въззивният акт е влязъл в сила/. По делото са налични два екземпляра с този номер, които се различават по това, че в единия се съдържа и текста: "да учредява договорни ипотеки върху описания УПИ като обезпечение на заем /кредит/ за осъществяване на строителство, договорен при условия, определени в него", който текст е оспорен, а в другия екземпляр - такъв текст няма. С определение № 1075 от 4.11.2013 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпросите: 1. Официален документ ли е, по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, пълномощно от 2003 г., което е с нотариална заверка само на подписа относно съдържащото се в него изявление на автора-упълномощител или в тази част представлява частен документ, като се има пред вид, че е приложима старата редакция на чл. 37 от ЗЗД, преди измененията с ДВ бр. 59 от 2007 г., с които се въведе изискването упълномощаването да е писмено с нотариално удостоверяване на подписа и на съдържанието, извършени едновременно и 2. Ако отговора на първия въпрос е положителен - че писменото пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа от 2003 г. относно изявлението на автора - упълномощител е частен документ, може ли да се счете, че извлечението от регистъра на нотариуса, за което се твърди, че възпроизвежда съдържанието на това пълномощно - е официален документ, съставляващ доказателство за съдържанието му? В съдебно заседание страните не се явяват лично. Единствено касатора се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената касационна жалба и пледира за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски във всички инстанции в размер на 3 334.50 лв., съгласно представен списък. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по въпросите във връзка, с които е допуснато касационно обжалване намира следното: Подписаното през 2003 г. пълномощно с нотариално заверен подпис не представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради следното: Съгласно чл. 590 от ГПК удостоверяването на подпис върху частен документ става с надпис върху документа. Удостоверяването касае само обстоятелството, че лицето, на когото принадлежи подписа се е явило лично пред нотариуса, подписало се е под съответния документ пред нотариуса или пред него лично е потвърдил по-рано положения под документа подпис. В тази хипотеза задължението на нотариуса е да извърши проверка на самоличността, дееспособността и представителната власт на лицето и да направи бележка в специалния регистър за удостоверяванията на подпис. При удостоверяване на подпис върху частен документ - не се изисква препис от документа, не се удостоверява съдържанието му и документът не се подрежда в специална книга. С оглед така описаната процедура, уредена в чл. 589-590 от ГПК, при която нотариусът в качеството си на длъжностно лице не издава в кръга на службата си, по установени форма и ред документа /в случая пълномощното/, а само слага върху него надпис, с който установява единственото извършено пред него действие на полагане на подписа на явилото се лице, дава основание да се приеме, че пълномощното, което е с нотариална заверка само на подписа не е официален документ и не съставлява доказателство за съдържащото се в него изявление на автора-упълномощител. Съответно и извлечението от регистъра на нотариуса, където е вписано това удостоверяване, не съставлява доказателство за съдържащото се в пълномощното изявление на автора-упълномощител, защото съгласно чл. 590, ал. 2 от ГПК за извършеното удостоверяване на подпис върху частен документ, нотариусът прави само бележка в своя специален регистър. От отговора на поставените въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, следва че за да преодолее формалната доказателствена сила, с което ползва подписаното пълномощно с рег. № 7027 от 23.10.2003 г., в частта досежно текста: "да учредява договорни ипотеки върху описания УПИ като обезпечение на заем /кредит/ за осъществяване на строителство, договорен при условия, определени в него", ищцата следва да установи, че в тази част то е неавтентично, тъй като цитираното изявление не е направено от нея. По делото фактите са безспорни: На 23.10.2003 г. страните по делото са сключили предварителен договор, по силата на който ищцата се е задължила да учреди в полза на ответника право на строеж върху собствения си имот УПИ III-795 в кв. 45А по плана на кв. Б. [населено място], срещу поето от последния задължение да построи две сгради -близнаци, по около 66 кв. м. всяка и обща разгърната площ от около 434 кв. м./по 217 кв. м. за всяка сграда/, състоящи се от сутерен, първи, втори етажи и подпокривно пространство. Със същия договор ищцата е поела и задължението "да упълномощи суперфициара да упражнява вместо нея всички права на собственик, без изключение, за извършването на всички правни и фактически действия, свързани с учредяване на правото на строеж, проектиране и осъществяване на строителство, като издаденото пълномощно става неразделна част от този договор"/ раздел II чл. 4а/. Строителството е следвало да се извърши в срок от 12 месеца след получаване на строителна линия /раздел III чл. 6/. На същата дата е подписано процесното пълномощно с нотариална заверка под № 7027 от 23.10.2003 г. на нотариус с рег. № 379 Е. П., от което оригинал не е представен, но по делото са налични две копия с различно съдържание. Разликата е досежно спорния текст: "да учредява договорни ипотеки върху описания УПИ като обезпечение на заем /кредит/ за осъществяване на строителство, договорен при условия, определени в него", като в единия той е наличен, а в другия отсъства. Екземплярът, който съдържа спорния текст е с допълнителен печат, съдържащ информацията, че на 24.08.05 г., И. Р. нотариус с рег. № 051 на Нотариалната камера, е удостоверила верността на преписа, снет от оригинал, предоставен й от ответника Г. Недоказано, по аргумент на чл. 593 от ГПК, е даденото от последния обяснение за невъзможността да представи оригинала, че го е върнал на ищцата на среща, преведена на 7.08.06 г. в кантората на адв. П. след влошаване на отношенията им, защото нотариус П. е удостоверила по делото, че на посочената дата не е съставяла констативен протокол за проведена подобна среща. На 2.06.2005 г. е сключен окончателния договор в нотариална форма, с който ищцата Ю. С. е учредила на ответника Г. Г. правото да построи, съобразно одобрен архитектурен проект, в източната част на описания УПИ и стане собственик на жилищна сграда - част "А" на самостоятелна обособена сграда-източен близнак с площ от 99.30 кв. м. срещу задължението на приемателя да построи възмездно за учредителя в западната част на описания УПИ и стане собственик на жилищна сграда - част "Б", самостоятелна обособена сграда-западен близнак с площ от 82.70 кв. м., както и задължението учредителя да прехвърли на приемателя с отделен договор 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху описания УПИ. На 9.03.2006 г. между [фирма] клон С. -от една страна и Г. Г. и неговата съпруга като кредитополучатели и ипотекарни длъжници е сключен договор, по силата на който им е отпуснат банков кредит в размер на 180 000 евро, за обезпечение на който е учредена договорна ипотека върху гореописаната жилищна сграда -източен близнак, както и върху имота на Ю. С., действаща чрез пълномощника си Г. Г., представляващ УПИ III-795 в кв. 45А по плана на кв. Б. [населено място]. По силата на този договор Ю. С. е ипотекарен длъжник. Това й качество - съгласно сключения от ответника договор, за което тя твърди, че не го е упълномощавала, обуславя правния й интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК. На 27.07.2006 г. Ю. С. е изпратила нотариална покана до Г. Г. и връчена му на 29.07.2006 г., с която го е уведомила, че прекратява упълномощаването и оттегля издаденото от нея пълномощно. По делото са приети заключения на основна, тройна и допълнителна тройна графологични експертизи. Според експерта, изготвил единичната експертиза - може да се допусне, че "при изместване на горе на основния текст е извършена техническа подправка на документа и текста "да учредява договорни ипотеки върху описания УПИ като обезпечение на заем /кредит/ за осъществяване на строителство, договорен при условия, определени в него" е добавен като последен абзац на първа страница на пълномощното. Според тройната експертиза - текста на представеното пълномощно рег. № 7027 от 23.10.2003 г., съдържащ като последен абзац на първа страница гореописания текст "е с намален размер на цялостното изображение, включващо букви, подписи, печати", в сравнение с изображението на другия екземпляр от пълномощното, който не съдържа такъв последен абзац. Според заключението на допълнителната тройна експертиза, намален е размера не само на текста на пълномощното, съдържащо допълнителна заверка на нотариус Р., но с намален размер е и изображението на положения кръгъл печат. Представеното от ищцовата страна копие на пълномощното, което не съдържа като последен абзац на първа страница текста: "да учредява договорни ипотеки върху описания УПИ като обезпечение на заем /кредит/ за осъществяване на строителство, договорен при условия, определени в него" е с размер на изображението на кръглия печат, съответстващ на оригиналния и с изкривено при копирането изображение. В хода на съдебното производство - от делото са изчезнали доказателства, находяща си на листи 13 и 94, което станало причина за образуване на производство по чл. 108 от П., иска по което е отхвърлен поради липса на изискуемите се предпоставки. При така установените факти, въззивният съд е отхвърлил предявения иск, като е отказал да цени наличните експертизи като годни доказателства, с аргумента, че не е възможно да се извърши проверката по чл. 202 от ГПК /тъй като експертизите били изготвени въз основа на копия, не са налични част от доказателства и нямало как съдът да обсъди заключенията с другите доказателства/. Допълнително въззвният съд е посочил, че нотариално завереното пълномощно и представеното от нотариуса извлечение от регистрите за вписването му са официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, който извод, както беше посочено по-горе, настоящият съдебен състав не споделя. Настоящата инстанция не споделя и извода на въззивния съд за недоказаност на твърдяното от ищцата обстоятелство, че тя не е направила изявлението, съдържащото се в процесното пълномощно за упълномощаване на Г. Г. "да учредява договорни ипотеки върху описания УПИ като обезпечение на заем /кредит/ за осъществяване на строителство, договорен при условия, определени в него". Той е доказан поради следните установени обстоятелства: Първо - процесното пълномощно е подписано на същата дата - 23.10.2003 г., когато е сключен и предварителния договор. В горецитирания раздел II чл. 4а от същия - страните са постигнали съгласие и са посочили обема от права, за които ищцата е поела задължението да упълномощи ответника. Те се свеждат до следното: "да упълномощи суперфициара да упражнява вместо нея всички права на собственик, без изключение, за извършването на всички правни и фактически действия, свързани с учредяване на правото на строеж, проектиране и осъществяване на строителство, като издаденото пълномощно става неразделна част от този договор". При сравнение се установява, че в него не е включен спорния текст: "да учредява договорни ипотеки върху описания УПИ като обезпечение на заем /кредит/ за осъществяване на строителство, договорен при условия, определени в него". Няма логика, ако е била такава волята на страните и те считат извършеното на датата на сключване на предварителния договор упълномощаване за неразделна част от договора, да не прибавят и този текст, а до го добавят впоследствие. Следва да се има пред вид, че спорният текст е несъвместим с изразената в предварителния договор воля, защото в него воля за вземане на парични средства в заем не е изразявана/. Второ - ответникът /в когото следва да се съдържа оригинала на пълномощното/ не го е представил по делото и надлежно не обосновал защо е в невъзможност да го направи. Трето - заключенията на гореописаните три експертизи съгласно които - спорният текст е добавен, той е с намален размер на цялостното изображение, включващо букви, подписи, печати, както и с намален размер е и изображението на положения кръгъл печат при заверката на съдържанието, категорично установяват липса на автентичност. Следва да се има пред вид и установената по реда на чл. 290 от ГПК практика /съгласно решение № 831 от 4.01.10 г. по гр. д. № 2807/08 г. на IV г. о./, съгласно която за валидността на упълномощаването е необходимо изявленията да конкретизират /или да са определяеми относно/ съществените условия по договора за ипотека - имотът, върху който тя се учредява, обезпеченото вземане, падежът му, размерът на лихвите. Този извод се налага поради акцесорния характер на ипотеката, целта на която е да обезпечи едно вземане и не може да възникне без да съществува главно задължение. Когато сделката е сключена въз основа на неистински документ на упълномощаване - представляваният не се обвързва с третото лице и не се засяга по някакъв начин от неправомерните действия на представителя. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира предявеният иск за установяване на неавтентичност на пълномощното в спорната му част за основателен. С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл. 78 от ГПК в полза на касаторката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции от 3 334 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение