Определение № 12057 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11091/2025 г.

Образувано е по частна жалба от Д. Й. С. с постоянен и настоящ адрес в гр. Раднево със съдебен адрес в гр. Раднево, [улица],, чрез пълномощник, адвокат Г. И. Драганова от АК - Хасково, срещу Определение от 26 септември 2025г. на Административен съд-Стара Загора по адм. дело № 967/2025г. С него се оставя без разглеждане жалбата й срещу Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-017/26.08.2025г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Раднево и прекратено производството по делото. Със заповедта, издадена на основание чл. 25, ал.1, т. 2 и ал. 2, във връзка с ал. 5 и на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето/ЗЗДт/ се нарежда настаняване спешно на В. Д. Й., с [ЕГН], с родители майка: Д. Й. С. и баща- не вписан в професионално приемно семейство на П. К. П., с постоянен е настоящ адрес гр. Стара Загора, [улица], [адрес]. Съдът е приел просрочие на жалбата, подадена на 15.09.2025г., извън 14 дневния срок, започнал да тече от следващия ден от датата на връчване на 27.08.2025г. при условията на отказ да я получи, изтекъл на 10.09.2025г., считано от тази дата. Поддържа се в частната жалба, че определението е неправилно, тъй като не е налице редовно връчване на административния акт, което е извършено валидно на 02.09.2025г. поради което подадената жалба на 15.09.2025г. е в срок. Постъпил е отговор с възражение от директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Раднево. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид частната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Спорът пред административен съд, а и пред настоящата инстанция е дали е налице редовно съобщаване на административния акт, съгласно приложения на л. 128 протокол от проведена среща с адресата на акта и представители на администрацията в дирекция "Социално подпомагане" Раднево. Видно от протокола той е със съдържание, че е проведена среща на 27.08.2025г. в ДСП - Раднево с Д. С.- майка на децата. Срещата е инициирана да се връчи Заповед за настаняване на децата в приемно семейство като Д. С. категорично отказва да подпише заповедта, като е заявила, че няма да я получи, дори и да се изпрати по пощата. Съобщаване по пощата се установява, че е извършено на 02.29.2025г. Разпоредбата на чл. 61 АПК препраща към чл. 18а от АПК, където се уреждат начините за съобщаване на издадения административен акт, съобщения и книжа в административното производство. Разпоредбата на чл. 18а, ал. 7 АПК предвижда устно уведомяване за издадения акт, като равнозначна възможност от предвидените начини за съобщение/връчване. Когато това се извършва следва да има разпореждане на административния орган или съда за този начин за съобщаване на акта, извършването на което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверение се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7 дневен срок, след изтичане на който те се смятат връчени. Видно от цитираното съдържание на протокола от проведена среща, не се установява дали е съобщено съдържанието на заповедта, не се установява има ли разпореждане за този начин на уведомяване от административния орган, поради което документираното поведение на адресата и длъжностните лица е извън хипотезата на връчване/уведомяване на административния акт, поради което не може да има правните последици да тече срок за обжалване на акта от тази дата. Предвид изложеното определението следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата по същество при наличие на останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение