Решение № 2208 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12364/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от В. А. В., за отмяна на влязлото в сила определение № 8437/12.8.2025г., постановено по адм. д. № 5892/2025 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение с правно основание чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК. В искането се излагат съображения, че определението е неправилно. Твърди се, че посоченото определение противоречи на влязлото в сила предходно определение № 11222/21.10.2024г. по адм. д. № 8984/2024 г. на друг състав на шесто отделение на ВАС, като при постановяване на второто по време определение не били изпълнени задължителните указания, дадени с постановеното преди него. Искателят бил лишен от право да участва в съдебното производство. Иска се отмяна на определение № 8437/12.8.2025г., постановено по адм. д. № 5892/2025 г. по описа на Върховен административен съд, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на шесто отделение и присъждане на разноски. Ответникът – директор на ТП на НОИ - Варна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Прави искане същото да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебен акт подлежи на отмяна по реда на чл. 237 и следващите от същия кодекс, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В настоящия случай, посочената хипотеза не е налице. Искателят В. А. В. е подал заявление вх. № 2113-03-1979/18.7.2023 г. в ТП на НОИ – Варна за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО. От страна на пенсионните органи са предприети действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за правото на заявената пенсия. Със следващо заявление вх. № 2113-03-1979#24/14.11.2023 г. В. В. е заявил искане за спиране на производството по първоначално подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ. Непроизнасянето на пенсионния орган по това негово заявление В. е възприел като мълчалив отказ и е обжалвал същия. По жалбата е образувано адм. дело № 2687/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Съдът е установил, че в Административен съд Върна е образувано адм. дело № 261/2024 г., по което е било обжалвано решение № 2153-03-178 / 14.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, касаещо задължителни предписания във връзка с осигурителен стаж на оспорващия, приел е, че е налице преюдициалност и на основание чл. 229 т. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК /преди нормата на чл. 154а АПК да стане част от позитивното право/, с определение № 4617/30.4.2024 г. е спрял производството по адм. дело № 2687/2023 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 261 / 2024 г. по описа на Административен съд – Варна. С определение № 11222/21.10.2024г. по адм. д. № 8984/2024 г. състав на шесто отделение на ВАС е приел, че е производството по адм. дело № 261 / 2024 г. по описа на Административен съд – Варна не е от значение за правилното решаване на спора по адм. дело № 2687/2023 г., отменил е спирането и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. След като делото му е върнато, Административен съд Варна е съобразил, че с молба от 19.02.2024 г. жалбоподателят /искател в настоящото производство/ изрично е определил предмета на оспорване, като е посочил, че обжалва разпореждане [номер]/30.11.2023 г. на ръководител ПО към ТП на НОИ-Варна. С посоченото разпореждане административното производство по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряно. Съдът е приел, че разпореждането за спиране на производството по отпускане на пенсия подлежи първо на обжалване по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ, съгласно чл. 117, ал. 2, б. "ж" КСО и чак едва след приключване на административното обжалване, може да се търси защита по съдебен ред. По тези съображения с Определение № 209/8.1.2025 г. постановено по адм. д. № 2687/2023 г. Административен съд – Варна е оставил жалбата без раглеждане, прекратил е съдебното производство и е изпратил жалбата на В. В., срещу разпореждане [номер]/30.11.2023 г. на ръководител ПО към ТП на НОИ-Варна на директора на ТП на НОИ-Варна за произнасяне по компетентност. С определението, чиято отмяна се иска е оставено в сила Определение № 209/8.1.2025 г. постановено по адм. д. № 2687/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. За да постанови този резултат касационната инстанция се е позовала на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/, с който е въведено задължително обжалване по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ на разпорежданията за спиране на производството по отпускането на пенсии. Приел е също, че изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. По тези съображения е оставил в сила „прекратителното“ определение на Административен съд Варна. Изложеното налага извода, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като правните основания на двете, сочени от искателя, определения са различни. Определение № 11222/21.10.2024г. по адм. д. № 8984/2024 г. е постановено в производство по проверка правилността на спирането на съдебното производство с правно основание чл. 229, т. 4 от ГПК, докато с определението чиято отмяна се иска, е извършена проверка на правилността на определение, с което производството по делото е прекратено. С първото по време определение делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, но тези действия включват и извършването на проверка относно допустимостта на оспорването. В случаите когато оспорването се окаже недопустимо, а в конкретния случай то е точно такова, тъй като специалния чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" от КСО дерогира общата норма на 148 АПК, прокламираща изборност на обжалването, съдът е длъжен да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото, както законосъобразно е постъпил Административен съд Варна с Определение № 209/8.1.2025 г. постановено по адм. д. № 2687/2023 г. По тези съображения неоснователно е искането за отмяна на оставилото го в сила определение № 8437/12.8.2025г., постановено по адм. д. № 5892/2025 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение с правно основание чл. 239, т. 4 АПК. Неоснователно е и искането за отмяна, основаващо се на чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 АПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание. С оглед конкретиката на настоящия случай – пределно ясната фактология /описана по-горе/, съставът на шесто отделение на Върховния административен съд, не е бил длъжен да разгледа частната жалба на В. В. в открито заседание и при стриктно спазване процесуалните правила е постановил определение № 8437/12.8.2025г. по адм. д. № 5892/2025 г. в закрито заседание, без призоваване на страните. С оглед изложеното настоящият петчленен състав счита, че искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,