Определение № 284 от 30.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2013 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК. С определение от 18.11.2012 година на Софийски градски съд е върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК частна жалба вх. № 108656 от 24.09.2012 г., подадена от Д. М. Х. от [населено място] против определение от 24.09.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9308/2010 година. Частна жалба против определението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. М. Х.. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. С обжалвания акт, въззивният съд е разпоредил връщане на частна жалба – акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, поради което на основание чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 ГПК, този акт подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С разпореждане от 22.11.2012 година, производството по частна жалба вх. № 108656 от 24.09.2012 г., подадена от Д. М. Х. от [населено място] против определение от 24.09.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9308/2010 година е оставено без движение с указание до жалбоподателя да представи в седмичен срок от съобщението доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева. Указанията са съобщени по реда на чл. 46, ал.2 ГПК на 05.12.2012 г. В указания срок не са представени доказателства за внесена държавна такса, поради което с определение от 18.11.2012 година, Софийски градски съд е върнал частна жалба вх. № 108656 от 24.09.2012 г. на подателя и на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК вр. с чл. 261, т.4 ГПК, документът за внесена държавна такса съставлява задължителен реквизит от приложенията към частната жалба; липсата му съставлява нередовност на жалбата, при неотстраняване на която жалбата се връща на подателя и. В указания от съда срок жалбоподателят Д. М. Х. не е представил доказателства за внесена държавна такса по жалбата, поради което определението за връщането и е законосъобразно. Изложените от частния жалбоподател оплаквания, че съобщението за внасяне на държавна такса е следвало да бъде връчено на процесуалния му представител са неоснователни. Съгласно чл. 45 ГПК вр. с чл. 39, ал.1 ГПК, когато страната не е посочила съдебен адресат, съобщението може да бъде връчено както лично на адресата, така и на пълномощника и по делото. Обстоятелството, че пълномощникът на жалбоподателя го представлява въз основа на предоставена правна помощ за процесуално представителство по делото, без да е изрично посочен като съдебен адресат, не изключва личното връчване на страната. Независимо от изложеното, в частна жалба вх. № 108656 от 24.09.2012 г., е направено изрично изявление, че съобщенията за внасяне на държавна такса следва да бъдат връчвани лично на страната, което е съобразено при връчване на съобщението с указанията от 22.11.2012 година за внасяне на държавна такса от 15 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение