Определение № 794 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 730/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение21.11.2012 г.докладчик Борис Илиев
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., № 283 от 20.09.2012 г. по гр.д.№ 626/ 2012 г., с което е върната касационната жалба на С. Д. С. срещу постановеното по гр.д.№ 421/ 2012 г. въззивно решение на Пловдивски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. С. срещу определение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., № 283 от 20.09.2012 г. по гр.д.№ 626/ 2012 г., с което е върната касационната му жалба срещу постановеното по гр.д.№ 421/ 2012 г. въззивно решение на Пловдивски окръжен съд. Връщането е постановено на основание чл.286 ал.1 т.1 от ГПК, поради подаване на жалбата след изтичане на законоустановения срок. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като въззивният съд е обявил, че ще постанови решението на 12.03.2012 г., но всъщност е сторил това на следващия ден. Според него при неспазване на указания от съда ден за постановяване на съдебния акт срокът започва да тече от датата на уведомяването на страната, а не от датата на обявяване на акта. Поради това счита, че не е имало основание касационната жалба да бъде счетена за просрочена и върната и моли актът, с който това е сторено, да бъде отменен. Ответната по частната жалба страна, Р. С. С., не взема становище. Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата се явява и основателна. Р. С. е предявила срещу С. С. иск за издръжка, който е разгледан по правилата на глава ХХV ГПК – Бързо производство. В съответствие с чл.315 ал.2 от ГПК, в заседанието пред въззивния съд, в което са проведени устните състезания, съдът е обявил и протоколирал, че ще се произнесе с решение на 12.03.2012 г. Видно от приложените към частната жалба документи обаче, решението е обявено в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК на 13.03.2012 г. и на същата дата делото е предадено в деловодството. Това е видно и от официалното отбелязване върху самото решение. Съгласно установената практика, ако съдът, разгледал делото по реда на бързото производство, не изпълни задължението си да се произнесе с решение в посочения от самия него срок, срокът за обжалване не започва да тече от датата по чл.315 ал.2 от ГПК (в този смисъл са Определение № 228 от 14.04.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 42/2011 г., IV г. о., Определение № 364 от 1.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 319/2009 г., IV г. о., Определение № 12 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 732/2011 г., IV г. о. и др.). В тази хипотеза съдът е длъжен да уведоми страните за постановеното решение и да им връчи препис от него. Срокът за обжалване тече от датата на връчване на съобщението. Видно от данните по делото, в случая въззивният съд е посочил в решението, че то подлежи на обжалване в месечен срок и е връчил съобщение на страните с приложен препис. Ответникът (сега частен жалбоподател) е получил препис от това решение на 19.03.2012 г. и по отношение на него срокът за обжалване изтича на 19.04.2012 г. Касационната жалба е подадена на 17.04.2012 г., в рамките на срока, и не подлежи на връщане. По изложените съображения Върховният касационен съд