Определение № 5996 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс / ГПК/ във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по искане на Директора на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, за допълване на Решение № 3531/03.04.2025 г. по адм. дело № 9357/2024 г. по описа на ВАС в частта му за разноските, като в полза на НАП се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв., съответстващо на отхвърлената част от оспорването на РА. Ответникът по искането - "Строймастър" ООД, гр. София, не изразява становище по основателността му в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Настоящият касационен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за допълване на решението в частта му за разноските е депозирано от активно процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал.1 ГПК, с оглед на което е допустимо. С горепосоченото решение настоящият състав е отменил Решение № 7849 от 14.12.2023 г., поправено с Решение № 2221 от 04.04.2024 г., постановени по адм. д. № 9434/2021 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Строймастър“ ООД срещу Ревизионен акт № Р-22221920002230-091-001/26.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден и изменен с Решение № 1373 от 03.09.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта му по ЗКПО, с която за „Стоймастърс“ ООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък както следва: за 2017г. – в размер на 3073,28 лв., ведно с лихва за забава от 881.02 лв., за 2018г. - 20 919.81 лв., ведно с лихва за забава – 3 875,97 лв. и за 2019г. - 11 230,21 лв., ведно с лихва за забава в размер на 938,97 лв., и вместо него е постановил отмяна на Ревизионен акт № Р-22221920002230-091-001/26.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден и изменен с Решение № 1373 от 03.09.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта му по ЗКПО, с която за „Строймастърс“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък както следва: за 2017г. – в размер на 3073,28 лв., ведно с лихва за забава от 881.02 лв., за 2018г. - 20 919.81 лв., ведно с лихва за забава – 3 875,97 лв. и за 2019г. - 11 230,21 лв., ведно с лихва за забава в размер на 938,97 лв. ВАС е отменил обжалваното решение и в частта му, с която „Строймастърс“ ООД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение над сумата от 100 лв. до 4168.20 лв. В останалата му част оспореното решение е оставено в сила и НАП е осъдена да заплати на „Строймастърс“ ООД сумата от 3 200 лв., представляваща разноски за касационното производство. С цитирания съдебен акт съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, заявено от процесуалния представител на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София в качеството му на ответник, в о.с.з. от 19.03.2025 г. съгласно представен списък на разноските. Така констатираният пропуск за присъждане на поисканите разноски в полза на НАП сочи, че искането за допълване на постановеното решение се явява основателно. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено съобразно критериите, разяснени от СЕС с решението по дело С-438/22, и в съответствие с процесуалната активност на пълномощника на ответника и процесуалната му роля. С решението по дело С-438/22 на СЕС е прието, че: " Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. " Според т. 3 от него: "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. " Съобразно т. 3 от цитираното решение на СЕС, националният съдия е задължен да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При това тълкуване на СЕС, критериите по Наредба № 1 при определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение на НАП са ирелевантни, а приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от НЗПП. Съобразявайки интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на извършена работа в хода на касационното производство, юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 100 лв., който следва да се присъди в полза на НАП. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК, настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение