Определение № 1127 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 218/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 5270 от 19.11.2024 г. по гр. д. № 3947/2023 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, е върнал касационна жалба с вх. № 271189 от 25.02.2022 г., подадена от Н. Т. С. и Р. И. С., против решение № 267090 от 22.12.2021 г., поправено с решение № 262922 от 09.09.2022 г., постановени по гр. дело № 1974/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 07.11.2016 г. по гр. дело № 7036/2010 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, в частта с уважен против тях иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК на 627 кв. м. от имот с идентификатор ***, представляващи реална част от поземлен имот *, местност в. з. „К. *“, кв. 23 по плана на [населено място], и е прекратено производството по гр. дело № 3947/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ отделение, в тази част. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от адв. К. Я. като пълномощник на Н. Т. С. и Р. И. С. с искане да бъде отменено като неправилно. Изложени са доводи, относими към искането по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока, което се съдържа в жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е постановено определение, с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му с касационните жалби части, като на всеки от касаторите са дадени указания в едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесат дължимата за тяхното разглеждане държавна такса, която за жалбоподателите Н. С. и Р. С. е по 99.07 лева, и да представят доказателства за внасянето й. Предупредени са с определението и за последиците от неизпълнение на дадените указания в срок. Касаторите Н. С. и Р. С. са били уведомени за указанията на съда по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК на 26.09.2024 г., като съобщение с препис от определението по чл. 288 ГПК е получен на посочения от тях съдебен адрес в [населено място], ул. „Х. А. № *, ет. 1, съответстващ на адреса и на техния процесуален представител – адв. К. Я., чрез който са връчени съобщенията. В обжалваното определение е прието, че съгласно правилото за броене на седмичните срокове, установено с чл. 60, ал. 4 ГПК, едноседмичният срок, в който касаторите е следвало да изпълнят указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса за касационното производство, е изтекъл на 03.10.2024 г. (четвъртък, присъствен ден). Констатирано е, че в определения срок, дължимата от касаторите по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса от по 99.07 лева не е внесена и не са представени доказателства за това. Такива са представени с молба от 09.10.2024 г. (пощенско клеймо от 08.10.2024 г.), подадена от касатора Р. С., т. е. пет дни след изтичане на установения срок, като с молба от същата дата, подадена чрез процесуалния представител на касаторите Н. С. и Р. С. и уточнена с молба от 11.10.2024 г., същите са направили и искане по чл. 64 ГПК за възстановяване на пропуснатия от тях срок. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Второ г. о., е установил пропускането на срока за внасяне на дължимата от жалбоподателите за разглеждане на касационната жалба държавна такса, като е постановил връщане на същата и прекратяване на производството по отношение на тях. Дължимата държавна такса е била внесена, съответно доказателства за нейното внасяне, са били представени след изтичане на срока за това. В жалбата се съдържат единствено доводи и изложени във връзка с тях обстоятелства, че пропускането на срока се дължи на влошаване на здравословното състояние на пълномощника на жалбоподателите, които са относими за извършване на преценка дали са налице предпоставки за възстановяване на срока, но не и за преценката дали законосъобразно е постановено връщане на жалбата. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.