Определение № 50068 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3110/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Хасково срещу решение №154/22г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Общината по чл. 422 ГПК за установяване, че ответниците В. М. и „Водно строителство“АД дължат солидарно 51101,92лв. главница и 9425,47лв. лихва, на основание акт за начет (чл. 21ЗДФИ). В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса- Отчетник ли е лице, което е извършвало инвеститорски контрол по трудов договор в община? Делото е образувано по искова молба на Община Хасково срещу В. Я. М. и „Водно строителство“ АД за установяване на солидарно задължение за плащане сумата 51101,92лв. на основание чл. 21 ЗДФИ, във връзка с чл. 422 ГПК. Твърденията са, че през 2017г. Общината е сключила с втория ответник договор за СМР на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на [населено място]“. Първият ответник е приел работа за извършени СМР и е подписал Протокол 1 и 2, но част от описаните СМР не са били извършени в действителност, като стойността на неизвършените СМР е 51101,92лв., но са били платени от кмета на общината чрез издадена фактура. След незаконното плащане се претендира и лихва за забава за периода от 28.02.18г. – 23.12.19г. в размер на 9425,47лв.. Първия ответник била лице, което упражнявала контрол върху бюджетната, финансово- стопанската и отчетната дейност, поради което е отчетник по чл. 23, т.3 ЗДФИ, а вторият ответник е лице по чл. 21, ал.3 ЗДФИ (получил нещо без основание въз основа на дейността на прекия извършител). Всички тези факти били установени в акт за начет, констатирана била солидарната отговорност на ответниците, като деянието на първата ответница било квалифицирано по чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ (умишлено причинени вреди). Общината се снабдила срещу ответниците със заповед за незабавно изпълнение, но тъй като били подадени възражения в законния срок, то Община Хасково предявила установителен иск по чл. 422 ГПК. В срока за отговор ответниците са възразили, че В. М. няма качеството отчетник, тъй като в длъжностната характеристика към трудовия и договор не са описани такива задължения. Освен това тя не е действала умишлено, тъй като умишлената вина не се презюмира. А въпросните СМР били извършени, като във връзка с последното възражение е ангажирана Техническа експертиза. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че трудовата функция на ответницата не попада в нито една от хипотезите на чл. 23 ЗДФИ, тъй като задълженията от длъжностната и характеристика се различават от описаните в закона. Освен това не било доказано наличието на умисъл в действията на ответницата, тъй като умисълът не се предполага, а следва да се докаже от Общината. Настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали е отчетник лице, което е работило по трудов договор с община и е извършвало инвеститорски контрол, тъй като по този въпрос в решение №128/21г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че субекти на отговорността по чл. 23, т.3 ЗДФИ са лицата, натоварени по силата на заеманата длъжност, или за случая, с осъществяването на контрол върху финансовото управление на организацията, а основанието за отговорността им е неупражнен контрол или допуснати нарушения при упражняване на контрола. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО