Определение № 145 от 21.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Длъжникът Д. Р. К. обжалва определение № 31/ 21.01.2021 г. по ч.т.д. № 432/2020 г., с което Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил определение № 260 121/ 30.10.2020 г. по ч.т.д. № 407/2020 г. за оставяне без разглеждане на неговото възражение по чл. 423 ГПК срещу заповедта по чл. 410 по ч.т.д. № 2849/2019 г. на Районен съд – Русе. От ответника по частната жалба „Еос Матрикс“ ЕООД не е постъпил писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че с обжалваното определение Апелативният съд е потвърдил определението на въззивен съд в заповедното производство – по възражение по чл. 423 ГПК на длъжника по издадена заповед за изпълнение. В т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС се прие, че актовете на въззивния съд в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Проведеното нормативното тълкуване се инкорпорира в съдържанието на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната власт. Те са задължителни и за настоящия състав, а е недопустимо частната касационна жалба да се разгледа по същество. При тези мотиви, съдът