Решение № 12208 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2015 г.

Решение № 12208 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Й. С. Ч., чрез пълномощника си адв. И. Вълев, срещу Решение № 1278 от 19.06.2015 г., постановено по адм. дело № 71/2015 г. по описа на Административен съд П.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира разноски. Представя за сведение на съда Решение № 1027/13.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2631/12 г. по описа на АС гр. П., оставено в сила с решение на ВАС, осмо отделение № 4953/09.04.2014 г., постановено по адм. д. № 9604/13 г., относно РА издаден на съпругата на Ч. - Д. П. Ч.

Ответната страна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП, в писмено становище излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително решение на ВАС, първо отделение № 148/08.01.2015 г. постановено по адм. д. № 3412/14 г.

Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на Й. С. Ч., срещу Ревизионен акт /РА/ № 161200445 от 25.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. П., в частта в която е потвърден с Решение № 856 от 16.07.2012 г. на Директор на Дирекция "ОДОП " гр. П. при ЦУ на НАП, относно определени, задължения: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2006 г. в размер на 16390.43 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 9999.32 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2007 г. в размер на 122.92 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 57.62 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1246.47 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 396.99 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1990.33 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 408.86 лв.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила визирани в ДОПК.

Приел е, че са налице данни, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди, предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което и законосъобразно процесната ревизия е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Ч., като подробно е обсъдил приетите по делото доказателства и е достигнал до извода, че не е оборена презумпцията за вярност на констатациите в РА изготвен при ревизия извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

На първо място съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията не са признати доходи от заем в размер на 140 000 лв., твърдян от жалбоподателя за получен през 2004 г. от И. Г., сестра на съпругата на жалбоподателя Д. П. Ч. Показанията на св. Г., дадени при първоначалното разглеждане на делото не са кредитирани от съда като заинтересовани и предубедени.

На следващо място съдът не е възприел доводите на жалбоподателя за промяна на размера на сумите във връзка със семейните пътувания в чужбина и е възприел размерите, посочени от органите по приходите. Не е признат от съда за реално получен заем от 75 000 лева от Б. П., като не е включена в приходната част на паричния поток сумата от 24 000 лева, за която се твърди, че е получена от Й. Ч. от майка му Р. Ч.

Този извод на съда е частично неправилен.

С Решение № 1023/13.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2631/13 г. по описа на АС гр. П., оставено в сила с решение на ВАС, осмо отделение № 4953/09.04.2014 г., постановено по адм. д. № 9604/13 г., относно РА издаден на съпругата на Ч. - Д. П. Ч., при идентична фактическа обстановка е прието, че част от твърдяната като предоставена по договор за заем от 23.01.2004 г. сума от 140 000 лева, следва да бъде призната като налична през 2006 г., т. е. като включена като начално салдо за 2007 г. Прието е, че от съдържанието на писмения договор за заем, както и останалите писмени доказателства по делото, включително и показанията на св. Г. и изследвани последващи сделки с недвижими имоти, извършени от Г. през 2008 г., се установява, че лицето - заемодател е разполагало към 2001 г. със сума в размер на 54 526,79 щатски долара, както и че същото е имало постоянни доходи, тъй като е работило като държавен служител. Призната е само общата за семейството сума от 57 780,02 лева или за ревизираното лице 1/2 от 57 780,02 лева, равняваща се на 28 890,01 лева като сума, с която И. Г. е разполагала към 23.01.2004 г. и е могла да предостави в заем на сестра си.

Настоящият състав намира, че с оглед принципа на предвидимост и непротиворечивост на окончателните решения при еднакви факти, следва да се приеме, че и по отношение на Ч., част от общата сума от 140 000 лева действително е била предоставена от Г. В тази насока необосновано органите по приходите и съдът не са кредитирали изцяло договора за заем от 23.01.2004 г. и не са извършили обстойна проверка на финансовото състояние на Г. към процесната дата.

С оглед на така приетото, относно приходната част на паричния поток за 2004 г., следва да се включи 1/2 от сумата от 57 780,02 лева /28890,01 лева/, която е била получена от семейство Ч. по силата на договор за заем от 23.01.2004 г., сключен с И. Г. - сестра на Д. Ч.

От разходната част на паричния поток за 2005 г., както е прието в Решение на ВАС, осмо отделение № 4953/09.04.2014 г., постановено по адм. д. № 9604/13 г., следва да се изключи сумата в размер на 23 470 лева /1/2 от 46 940 лева/, представляваща разход за закупуване на недвижим имот от Й. Ч., тъй като видно от доказателства сумата по договора е заплатена от трето лице.

В приходната част на паричния поток за 2005 г. следва да се включи левовата равностойност на сумата от 15 000 евро / в размер на 29 337,45 лева/, като получена след продажбата на недвижим имот съгласно нотариален акт № 150/2005 г. и се приспадне посочената в приходната част от паричния поток сума от 5500 лева/ 1/2 от 11 000 лева, посочена като продажна цена на имота в нотариалния акт/. При така установеното се получава размер на приходите за сумата от 35 820,01 лева, като размерът на разходите за 2005 г. не е коригиран и се равнява на 6002, 21 лева. Получено е превишение на приходите над разходите със сумата от 29 817,80 лева.

При така установеното и както е прието по отношение на съпругата на касатора, следва да се приеме наличие на начално салдо към 01.01.2006 г. в общ размер на 74 517,53 лева, след като се извършат посочените промени в приходната и разходната част на паричния поток за 2004 г. и 2005 г. на ревизираното лице Ч.

Законосъобразно АС не е извършил промяна на размера на семейните пътувания в чужбина и е възприел размерите, посочени от органите по приходите, както и факта, че не е установено реално получен заем от 75 000 лева от Б. П., както и не е включена в приходната част на паричния поток сумата от 24 000 лева, за която се твърди, че е получена от Й. Ч. от майка му Р. Ч.

Така съобразявайки разпоредбата на чл. 19 от СК (отм.), следва да се извършат изчисление на данъчната основа както следва:

• за 2006 г. РА е незаконосъобразен, тъй като установения недостиг от 66 543,45 лева е покрит от наличните парични средства към 01.01.2006 г. в размер на 74 517,53 лева и съответно, не се формирана ДО за облагане по чл. 122 от ДОПК. Получава се остатък / разполагаеми парични средства/ в размер на 7 974,08 лева, които следва да се добавят към наличните парични средства към 01.01.2007 г.

• за 2008 г. наличните парични средства установени в хода на ревизията са 5986,86 лв, към които като се прибавят установените като налични за 2007 г. в размер на 7 974,08 лв. т. е. общо в размер на 13 960,94 лева

Получените суми за 2008 г. съгласно констатациите в РА са 27725,86 с включени налични 5986,86, към които като се прибавят наличните към началото на 2007 г. - 7 974,08 лв., поради което се установява, че приходите за 2008 г. са в размер на 35 699,94 лева, а разходите са в размер на 35 015,59 лева, т. е. също не се установява недостиг на парични средства.

За процесната 2009 г. решението на съда е правилно. Не следва са приеме за реално получена сумата от 24 000 лева като дарение от майката на касатора, тъй като не са представени доказателства за финансова възможност на същата, тъй като същата в предходен момент е закупила имот на стойност 47 000 лева.

При така установеното решението като неправилно следва да бъде отменено в една част и оставено в сила относно 2009 г.

С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на касатора за присъждане на разноски по представен списък, следва Дирекция "ОДОП " гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на касатора сумата от 6013 лева, направени разноски по делото.

Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК