Определение № 1954 от 30.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 901/2026 г.

Производството е по реда на чл. 47 и сл. от Закона за арбитража / предходно заглавие Закон за международния търговски арбитраж, изм. ДВ бр. 63/01.08.2025г./ Предявен е иск от В. Д. Д. за прогласяване за нищожно на арбитражно решение № 1345/16.04.2010г. по арб. д. № 1345/2010г. на арбитър Б. Г., а при условията на евентуалност за отмяната му на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗА. Ищецът твърди, че е узнал за решението две седмици след като му била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Б. Б. на 10.03.2026г., при запознаване с делото на СГС. Сочи, че до горепосочената дата не бил уведомяван за арбитражното решение. С оглед твърденията на ищеца, че не му е връчван препис от арбитражното решение и е научил за него от ПДИ по посоченото изпълнително дело, са изискани доказателства по изпълнителното дело, изискано е арбитражно дело № 1345/2010 г. на арбитър Б. Г. и гр. д. № 2276/2012г. на СГС, по което е издаден изпълнителният лист - основание за образуване на изпълнителното дело. С молба вх. № 10457/20.05.2026 г. на арбитър Г., ВКС е уведомен, че арбитражното дело, по което е постановено процесното арбитражно решение, е унищожено поради изтичане на срока за съхранението му и арбитърът аd hoc не може да го представи. С писмо с вх. №9968/15.05.2025г. е постъпил препис от изисканото гр. д. № 2276/2012 г. на СГС, по което е приложено арбитражно решение № 1345/16.04.2010г. по арб. д. № 1345/2010г. на арбитър Б. Г., с което ищецът В. Д. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 3560,85лв., ведно със законната лихва, както и сумата от 90 лв. – разноски по арбитражното дело. С писмо вх. № 10167/18.05.2026 г. на ЧСИ Б. Б. е представена покана за доброволно изпълнение с изх. № 10883/10.03.2026г., връчена на адресата В. Д. на 26.03.2026г., както и приложен към нея изпълнителен лист по изпълнителното дело, издаден на 20.04.2012г. Видно от изпълнителния лист, върху същия са отразени плащания по изпълнителното дело, от постъпвали и разпределяни суми в периода от 14.08.2012г. до 12.02.2025г. Върху изпълнителния лист е отразено в печат от ЧСИ Н. М., че покана за доброволно изпълнение е връчена на 06.07.2012г., а образуваното пред него изпълнително дело е било прекратено на 19.04.2024г. С отговора от „Профи кредит България“ ЕООД е представена покана за доброволно изпълнение от 2012г., ведно със запорно съобщение до работодателя на ищеца – „Ефект 3“ ООД. Постъпвалите и разпределяни суми по изпълнителното дело са именно от наложен запор. Поканата за доброволно изпълнение до ищеца, връчена му чрез работодател на 13.07.2012г., е представена и с отговора на „Бест кепитъл България“ ЕАД. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на доводите на ищеца и данните по делото, приема следното: По делото са представени доказателства, че за постановеното решение на арбитър Б. Г. ищецът е узнал през 2012г. Следва да се съобрази представената покана за доброволно изпълнение, връчена му чрез работодател на 13.07.2012г., както и че през 2012г. е наложен запор и върху трудовото му възнаграждение, от който в периода до 12.02.2015г. са постъпвали суми по изпълнителното дело, послужили за погасяване на задълженията. Настоящият състав намира, че с осъщественото по реда на чл.46, ал.2 ГПК връчване чрез работодател на поканата за доброволно изпълнение и с узнаването от ищеца за изпълнителното производство, образувано въз основа на оспорваното от него арбитражно решение, е налице надлежно уведомяване за арбитражното решение, като считано от връчване на поканата е започнал да тече и преклузивният срок по чл. 48, ал.1 ЗА. Считано от горепосочената дата най-късно е започнал да тече предвиденият в чл. 48, ал. 1 тримесечен срок. Към датата на подаване на исковата молба по чл. 47 ЗА – 08.04.2026г. този срок е изтекъл, поради което предявените искове са недопустими. Следва да се изтъкне, че се установява от отбелязванията върху изпълнителния лист и извършването на плащания за удовлетворяване на вземането по арбитражното решение в периода 2012 - 2015 г., което сочи, че ищецът е узнал за арбитражното решение към началото на визирания период. Връчването на нова покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Б. през 2026г. не означава, че е налице ново узнаване и нов тримесечен срок. Предвид гореизложеното ВКС, настоящият състав на 1 т.о., намира, че исковата претенция е заведена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗА / пром. загл. ЗМТА/, поради което е недопустима. Ищецът е узнал за постановеното срещу него арбитражно решение още през 2012г. и подадената години по - късно искова молба за отмяната му е извън срока. Не следва друг извод и за иска за нищожност на арбитражното решение, тъй като разпоредбата на параграф 26 от ПЗР на ЗИДЗМТА / обн. ДВ бр. 63/01.08.2025г./, предвижда, че искът за нищожност на решение, постановено преди влизането в сила на този закон, може да бъде предявен до изтичането на срока по чл. 48, ал. 1 ЗА и само на основанията, предвидени в закона към датата на постановяване на решението. С тази разпоредба е въведено специално правило за действие във времето на новата процесуалноправна норма на чл. 48, ал. 3 ЗА, имаща отношение към предпоставките за предявяване на иска за нищожност на арбитражно решение. При нейното тълкуване се налага изводът, че новата норма е приложима само когато предмет на такъв иск е арбитражно решение, което е постановено след влизането й в сила, т.е. след 01.08.2025 г. За да бъде допустим един иск за нищожност на арбитражно решение, което е постановено преди 01.08.2025 г., той трябва да бъде предявен при предпоставките на действалата до тази дата правна уредба, а именно в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗА. Арбитражното решение, което се иска да бъде прогласено за нищожно с установителния иск по чл. 47, ал. 2 ЗА, който е предявен за разглеждане в настоящото производство, е постановено на 16.04.2010 г., което е преди 01.08.2025г. Това означава, че за неговото предявяване се прилага предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗА преклузивен тримесечен срок. По изложените съображения производството по исковата молба на В. Д. следва да бъде прекратено като недопустимо. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение