Определение № 60429 от 22.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1251/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Енерго - Про Продажби“ АД със седалище в [населено място] срещу определение от 21.04.2021 г., постановено по в. т. д. № 111/2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. д. № 1719/2021 г. по описа на Административен съд - София град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Навеждат се оплаквания, че при постановяване на определението не е извършена правилна оценка на характера и правните последици на административния акт, предмет на обжалване в производството пред административния съд - решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, издадено в изпълнение на законовата делегация на чл.31, ал.5 ЗЕВИ вр. § 17 ПЗР на ЗИДЕ /обн. ДВ бр.56/2015 г./, както и на неговото значение за гражданскоправния спор, предмет на спряното дело. Излагат се и съображения за недопустимост на спирането на производството пред гражданския съд с оглед законово придадената предварителна изпълняемост по см. на чл.13, ал.9 ЗЕ на обжалвания административен акт. Ответникът по частната жалба „УП България 13“ ЕООД - [населено място], и подпомагащата страна „Национална електрическа компания“ ЕАД - [населено място], не са подали отговор на жалбата в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е основателна. Производството по в. т. д. № 111/2021 г. е образувано пред Апелативен съд - Варна по повод въззивна жалба на „УП България 13“ ЕООД срещу решение № 260277 от 12.10.2020 г. по т. д. № 1985/2019 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от дружеството - жалбоподател против „Енерго - Про Продажби“ АД, подпомагано от „НЕК“ ЕАД, искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.31, ал.5 ЗЕВИ за присъждане на сумите 1 426.37 лв. и 189 016.73 лв., представляващи остатъци от начислена цена за продадена през 2016 г., но неплатена по преференциални цени за ВтЕЦ, работеща над 2250 ефективни часа годишно, ел. енергия от възобновяем източник за нетно специфично производство над 2000 до 2300 квч, съединени с искове по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 408.65 лв. и 54 184.72 лв. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 21.04.2021 г., Апелативен съд - Варна е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по адм. д. № 1719/2021 г. на Административен съд - София град. За да постанови определението, въззивният съд е приел, че висящото пред административния съд производство с предмет обжалване на решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР относно начина на формиране на цените, по които се изкупува произведена от възобновяеми източници електрическа енергия, има преюдициално значение за изхода на гражданскоправния спор, предмет на разглежданото от него дело, което обуславя приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Определението за спиране на делото е неправилно. Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът спира делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК предполага връзка на преюдициалност между делата, като според разясненията в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното дело. В хипотезата на паралелно висящи производства пред административен и пред граждански съд връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК ще е налице тогава, когато произнасянето по валидността и законосъобразността на обжалвания пред административния съд акт ще е от значение за правилното разрешаване на разглеждания от гражданския съд правен спор, респ. за формиране на решаващите изводи на съда относно възникването, изменението или погасяването на спорното материално право, предмет на търсената съдебна защита. С решение № 60073 от 16.11.2021 г. по т. д. № 1184/2020 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК при висящ пред административен съд спор по обжалване на решение на КЕВР относно установяване на нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са формирани преференциалните цени по см. на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, по които се изкупува произведена от възобновяем източник електрическа енергия. В мотивите към решението е прието, че с § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ е предвидено в срок до 31 юли 2015 г., в съответствие със ЗЕВИ, КЕВР да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответствие с решенията на комисията, приети до влизане в сила на този закон; С изрична разпоредба - чл.13, ал.9 ЗЕ, законодателят е дерогирал уредения в чл.166, ал.1 АПК суспензивен ефект на обжалването на индивидуален административен акт по отношение на определена категория решения на КЕВР, сред които попадат и издадените на основание § 17 ЗИДЗЕ /обн. ДВ бр.56/2015 г./ решения № СП-1/31.07.2015 г. и Решение № СП-5/28.03.2019 г., с които КЕВР само установява вече съобразеното, но непосочено изрично като размер във влезлите в сила решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР вр. Решение № Ц-013/28.06.2006 г. на ДКЕВР нетно специфично производство, което е един от ценообразуващите елементи за определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници; Посредством уредбата в чл.13, ал.9 ЗЕ законодателят е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в сила решения на КЕВР, ръководейки се от значимостта на регулираните обществени отношения, и е създал предположение за пораждането и съществуването на материалните предпоставки по чл.60, ал.1 АПК, приемайки, че по този начин ще се защитят особено важни държавни и обществени интереси, които трябва преимуществено да бъдат предпочетени пред тези на адресатите на индивидуалния административен акт, докато е висящо съдебното производство за установяване законосъобразността на акта; По силата на законово регламентираното предварително изпълнение на индивидуалния административен акт, разбирано като предварително действие на акта, в случай на обжалване следва да се зачетат правните последици, към които той е насочен, и с оглед на това спирането на производството пред гражданския съд с предмет вземане за неплатена по преференциални цени електрическа енергия на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради висящо пред административния съд производство по обжалване на решението на КЕВР означава незачитане на правните последици на решението и индиректно би довело до спиране на изпълнението на решението, което е недопустим правен резултат; На основание чл.235, ал.3 ГПК решаващият по съществото спор съдебен състав е длъжен да зачете всички осъществили се към приключване на устните състезания факти, релевантни за защитаваното субективно материално право, и доколкото Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР не е нищожно /решение № 1873/12.02.2021 г. по адм. д. № 2016/2020 г. на ВАС/, неговото предварително изпълнение следва да бъде зачетено, а евентуалната му отмяна след влизане в сила на решението по гражданскоправния спор би разкрила за страните възможността по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. В съответствие с така изложените съображения съставът на ВКС, І т. о., е формирал извод, че решението, с което при наличие на висящо пред компетентния административен съд производство по обжалване на издаденото от КЕВР решение № СП-5/28.03.2019 г. гражданският съд се е произнесъл по спор за вземане, основано на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, не е процесуално недопустимо, тъй като не е съществувало основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на гражданскоправния спор до приключване на производството пред административния съд. Настоящият състав на ВКС споделя даденото от състава на ВКС, І т. о., разрешение и по съображения, идентични на развитите в мотивите към решението по т. д. № 1184/2020 г., приема, че в конкретния случай не е налице релевантна за приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК връзка на преюдициалност между образуваното пред Административен съд - София град адм. д. № 1719/2021 г. и производството по в. т. д. № 111/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от „УП България 13“ ЕООД въззивна жалба срещу решение № 260277 от 12.10.2020 г. по т. д. № 1985/2019 г. на Окръжен съд - Варна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,