Определение № 40 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н., чрез адвокат Д. П., срещу определение № 260039 от 4.02.2021 г. по в. гр. д. № 939/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд. С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на Н. Н. за допълване на постановеното по същото дело решение № 260689 от 24.11.2020 г. в частта за разноските. Приел е, че доколкото е потвърдил първоинстанционното решение, считайки въззивните жалби и на двете страни за неоснователни, при този изход на спора не следва да се присъждат разноски в полза на никоя от страните. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. В изложение, инкорпорирано в жалбата, се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Ответниците по частната жалба – Н. Г. Т. и А. Г. А. са депозирали писмен отговор, съгласно който не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 248 ГПК, считат частната жалба и за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от Варненския окръжен съд като въззивна инстанция и касае въпроса за изменение (допълване) на въззивното решение в частта за разноските. Редът за обжалване на това определение е посочен в т. 24 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с нея тълкуване определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, той за първи път е разгледал въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение ще подлежи на директен контрол. С оглед на горното и при съобразяване на действащата редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК (след изменението й със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 50/3.07.2015 г.), компетентен да се произнесе по жалбата е Апелативен съд - В., след като не е подадена и касационна жалба срещу въззивното решение, която да наложи разглеждането на частната жалба от ВКС, предвид обусловеността на отговорността за разноски от крайния изход на спора (в този смисъл - определение № 300/5.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2563/2018 г., ВКС, ІV г. о., определение № 31/18.01.2019 г. по ч. т. д. № 2910/2018 г., ВКС, І т. о., определение № 83/18.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4250/2018 г., ВКС, ІV г. о., определение № 254/5.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1766/2019 г., ВКС, ІV г. о.). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение